В условията на бързо променящ се свят, модерното образование трябва да бъде не просто институция за предаване на знания, а среда за развитие на умения и способности, които ще помогнат на децата да се справят с предизвикателствата на бъдещето. В контекста на новите предложения за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, журналистите от предаването "Време за наука" потърсиха мнението на Ирина Манушева – експерт с активна позиция по въпросите на образователната политика.
Манушева беше категорична: предлаганите промени не отговарят на нуждата от съществени реформи в системата на българското образование. "Този закон не само че не предлага нужните решения, но и съдържа елементи, които могат да имат вреден ефект", заяви тя в ефира.
Един от най-противоречивите моменти, според нея, е въвеждането на нов задължителен предмет – "Добродетели и религии". Това, по думите ѝ, представлява съществена промяна в подхода към религиозното обучение, което до момента е било свободноизбираемо. Тя подчерта, че липсва обществен консенсус, както и прозрачност по отношение на съдържанието на този предмет, начина на преподаване и подготовката на учителите.
"Не знаем какво ще се изучава, кой ще преподава, и най-важното – как ще се гарантират правата на децата и техните родители при избора", отбеляза Манушева. Тя посочи, че вместо да се въвежда нов предмет, първо е трябвало да се направи задълбочен преглед на цялостната образователна философия и учебните програми.
Други обезпокоителни тенденции, които тя открои, са отдалечаването както на учениците, така и на родителите от образователната система. Според Манушева, фокусът върху санкции към учениците е показателен за остарял подход, при който вместо подкрепа, се залага на наказания. "Когато учениците се чувстват уважавани и активно включени в образователния процес, няма нужда изобщо да се говори за наказания", заяви тя.
"Стесняването на досега за използване на телефони също е нещо много обезпокоително. Разбира се, че децата не бива да изполвата телефони, но тази забрана присъства и в момента, очевидно няма мехънизъм, по който тя да бъде реализирана", посочва тя.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Коста и Петър Петрови, баща и син от Варна, отглеждат стриди в басейна на Черно море, край брега на село Кранево. Начинанието им има своите успехи и предимства – вкусът на стридите, растящи в Черно море, е своеобразен и специфичен, а качеството им е безспорно. За разлика от закътаните фиордни заливчета на европейските брегове на Атлантика, Черно море..
В днешното евангелско четиво на пръв поглед основно място заема чудесното нахранване на няколко хиляди души с две риби и пет хляба. Нека се замислим кое е накарало хилядното множество да последва Спасителя в пустинята, изоставило ежедневните си тегоби. Силата на словото със своята истинност така захласва народа, че той забравя времето и телесните си..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , философ и преподавател във ФЖМК на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Опасността от автократски режими беше изразена достатъчно ярко и професионално от..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко това се прави с идея за концентрация на власт. Използва се момента да се концентрира власт в институции, в Министерски съвет, въобще в правителството, най-общо казано. Генералната репетиция в..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
От 24 юли насам между храм-паметника "Св. Александър Невски" – символ на духовността, опрощението и вярата, и площада – символ на обществените настроения,..
"Болестта е нощта на живота, тежко поданство. Всички имаме по рождение двойно гражданство: в царството на здравите и в царството на болните. И макар че..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
