43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на класически концерт, опера или балет. 40 % от пълнолетните българи не могат да си позволят посещение на културно събитие на живо по финансови причини, а 16 % не посещават културни събития, защото не им харесва и 13,7% не участват поради липса на компания. Това показва третото поредно изследване на достъпа до култура в България, проведено от "Фабрика за идеи" и Обсерваторията по икономика на културата.
Проследяването на Индекса на правото на култура в последните три години дава възможност вече да се очертаят тенденциите в България, а те не са много оптимистични. Въпреки милионите публични средства, насочени към сектора, участието на българите в културния живот спада, като това е най-ясно изразено сред младите. Експертите настояват за въвеждане на Национална стратегия за достъп до култура.
Утре предстои поредната дискусия, на която да се идентифицират проблемите и да се намерят решения за решаването им. Преди няколко дни представители на независимия културен сектор изпратиха отворено писмо до министър-председателя Росен Желязков до председателя на Народното събрание Наталия Киселова, до министъра на културата Мария Бачев, до председателя на Комисията по култура и медии към НС Тошко Йорданов и до парламентарно представените политически сили. Писмото изразява тревогата от продължаващата криза в сферата на културата, липсата на визия, стратегия, прозрачност, както и отказа от сътрудничество и провеждане на експертни срещи – ситуация, която подлага редица културни проекти на риск и нанася щети върху международния имидж на България.
Авторите на писмото настояват за незабавна намеса от страна на правителството и парламента, като поставят конкретни въпроси относно:
В заключение, те подчертават, че културата не е второстепенен елемент, а основа на националната идентичност и демокрацията. Призивът е за спешни действия по спасяването на сектора.
Данните от проучването и резултата от отвореното писмо на организациите от независимия културен сектор коментира в "Нашият ден" Янина Танева от "Фабрика за идеи".
Танева заявява: "Намираме се в ситуация, в която гледаме дъното отдолу. Българският културен сектор е кораб без посока и мисля, че стигнахме една критична точка. Не просто културата не е приоритет, но подозираме едно целенасочено отписване на културата като национална задача, като каквато е записана в Конституцията на Република България."
Писмото, подписано от над 300 представители на независимия културен сектор, не е получило официален отговор, подчертава Танева.
Според Танева културният пейзаж у нас е пустинен.
"Има цели културни пустини. В столицата е обслужен центърът на центъра. Общините в момента могат да променят картината, заставайки зад културните си сектори."
Една от най-спешните мерки, според създателите на изследването, е въвеждането на културни паспорти – мярка, която би спасила имиджа на държавата ни.
Танева още веднъж изтъква нуждата от политическа визия и воля за спасяване на културния сектор.
"Не може всеки с микрополитиката си да решава национален проблем", казва тя.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай Стайков , разследващ журналист от Антикорупционния фонд. Какво се случва "Това, което очакваме да стане, е да има нещо като върховенство на закона. Дори да не прекаляваме с "върховенство на..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Колева , философ и преводач. "Сънят на разума ражда чудовища". Всички се сещаме за тази картина. Всъщност, когато говорим за сън и будност, отказвам да говоря от първо лице множествено число. Колкото и..
Кои бяха акцентите на Балканската арбитражна конференция и кои са новите фактори, свързани с арбитражното производство? Арбитражът е една изключително гъвкава форма за решаване на търговски спорове и тепърва ще се развива. При арбитража обстоятелството, че спорът се гледа при закрити врата, осигурява се конфиденциалност, са предимства. Също така..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е дванадесетото издание. "Една чудесна новина. От миналата година на дневен ред в един от..
На днешния 31 октомври във Велико Търново от 17:30 ч. в Народна библиотека "Петко Р. Славейков" ще се проведе Денят на книгите за Хари Потър под мотото "Приятели и недоброжелатели" . "Денят (или Нощта) на книгите за Хари Потър" е инициатива на издателство Bloomsbury – оригиналният издател на поредицата във Великобритания. През 2023 г., след..
Най-дълголетното трио в австралийската авангардна музика ( " ембиънт" , "джаз", "акустичен пост-рок", "минимализъм" са само думи в случая ) се..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Днес в Аулата на Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстю Сарафов" (НАТФИЗ) от 18 ч. ще се състои премиерата на документалната книга..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
