Подозираме едно целенасочено отписване на културата като национална задача

43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на класически концерт, опера или балет. 40 % от пълнолетните българи не могат да си позволят посещение на културно събитие на живо по финансови причини, а 16 % не посещават културни събития, защото не им харесва и 13,7% не участват поради липса на компания. Това показва третото поредно изследване на достъпа до култура в България, проведено от "Фабрика за идеи" и Обсерваторията по икономика на културата.

Проследяването на Индекса на правото на култура в последните три години дава възможност вече да се очертаят тенденциите в България, а те не са много оптимистични. Въпреки милионите публични средства, насочени към сектора, участието на българите в културния живот спада, като това е най-ясно изразено сред младите. Експертите настояват за въвеждане на Национална стратегия за достъп до култура.

Утре предстои поредната дискусия, на която да се идентифицират проблемите и да се намерят решения за решаването им. Преди няколко дни представители на независимия културен сектор изпратиха отворено писмо до министър-председателя Росен Желязков до председателя на Народното събрание Наталия Киселова, до министъра на културата Мария Бачев, до председателя на Комисията по култура и медии към НС Тошко Йорданов и до парламентарно представените политически сили. Писмото изразява  тревогата от продължаващата криза в сферата на културата, липсата на визия, стратегия, прозрачност, както и отказа от сътрудничество и провеждане на експертни срещи – ситуация, която подлага редица културни проекти на риск и нанася щети върху международния имидж на България.

Авторите на писмото настояват за незабавна намеса от страна на правителството и парламента, като поставят конкретни въпроси относно:

• стратегическия план и приоритети на Министерството на културата;
• културните политики, които ще бъдат финансирани и защитени;
• механизмите за възстановяване на професионалния диалог със сектора.

В заключение, те подчертават, че културата не е второстепенен елемент, а основа на националната идентичност и демокрацията. Призивът е за спешни действия по спасяването на сектора.

Данните от проучването и резултата от отвореното писмо на организациите от независимия културен сектор коментира в "Нашият ден" Янина Танева от "Фабрика за идеи".

Танева заявява: "Намираме се в ситуация, в която гледаме дъното отдолу. Българският културен сектор е кораб без посока и мисля, че стигнахме една критична точка. Не просто културата не е приоритет, но подозираме едно целенасочено отписване на културата като национална задача, като каквато е записана в Конституцията на Република България."

Писмото, подписано от над 300 представители на независимия културен сектор, не е получило официален отговор, подчертава Танева.

Според Танева културният пейзаж у нас е пустинен.

"Има цели културни пустини. В столицата е обслужен центърът на центъра. Общините в момента могат да променят картината, заставайки зад културните си сектори."

Една от най-спешните мерки, според създателите на изследването, е въвеждането на културни паспорти – мярка, която би спасила имиджа на държавата ни.

Танева още веднъж изтъква нуждата от политическа визия и воля за спасяване на културния сектор. 

"Не може всеки с микрополитиката си да решава национален проблем", казва тя.  

Чуйте целия разговор в звуковия файл: