43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на класически концерт, опера или балет. 40 % от пълнолетните българи не могат да си позволят посещение на културно събитие на живо по финансови причини, а 16 % не посещават културни събития, защото не им харесва и 13,7% не участват поради липса на компания. Това показва третото поредно изследване на достъпа до култура в България, проведено от "Фабрика за идеи" и Обсерваторията по икономика на културата.
Проследяването на Индекса на правото на култура в последните три години дава възможност вече да се очертаят тенденциите в България, а те не са много оптимистични. Въпреки милионите публични средства, насочени към сектора, участието на българите в културния живот спада, като това е най-ясно изразено сред младите. Експертите настояват за въвеждане на Национална стратегия за достъп до култура.
Утре предстои поредната дискусия, на която да се идентифицират проблемите и да се намерят решения за решаването им. Преди няколко дни представители на независимия културен сектор изпратиха отворено писмо до министър-председателя Росен Желязков до председателя на Народното събрание Наталия Киселова, до министъра на културата Мария Бачев, до председателя на Комисията по култура и медии към НС Тошко Йорданов и до парламентарно представените политически сили. Писмото изразява тревогата от продължаващата криза в сферата на културата, липсата на визия, стратегия, прозрачност, както и отказа от сътрудничество и провеждане на експертни срещи – ситуация, която подлага редица културни проекти на риск и нанася щети върху международния имидж на България.
Авторите на писмото настояват за незабавна намеса от страна на правителството и парламента, като поставят конкретни въпроси относно:
В заключение, те подчертават, че културата не е второстепенен елемент, а основа на националната идентичност и демокрацията. Призивът е за спешни действия по спасяването на сектора.
Данните от проучването и резултата от отвореното писмо на организациите от независимия културен сектор коментира в "Нашият ден" Янина Танева от "Фабрика за идеи".
Танева заявява: "Намираме се в ситуация, в която гледаме дъното отдолу. Българският културен сектор е кораб без посока и мисля, че стигнахме една критична точка. Не просто културата не е приоритет, но подозираме едно целенасочено отписване на културата като национална задача, като каквато е записана в Конституцията на Република България."
Писмото, подписано от над 300 представители на независимия културен сектор, не е получило официален отговор, подчертава Танева.
Според Танева културният пейзаж у нас е пустинен.
"Има цели културни пустини. В столицата е обслужен центърът на центъра. Общините в момента могат да променят картината, заставайки зад културните си сектори."
Една от най-спешните мерки, според създателите на изследването, е въвеждането на културни паспорти – мярка, която би спасила имиджа на държавата ни.
Танева още веднъж изтъква нуждата от политическа визия и воля за спасяване на културния сектор.
"Не може всеки с микрополитиката си да решава национален проблем", казва тя.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
