Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е принадлежал човек. Някои от тези старинни родови имена са оцелели като фамилни, но повечето са забравени. А те са особено ценни, защото не само показват родствените връзки, но и свидетелстват за поминъка, особености във външността или нрава на някой далечен родоначалник, разказват и за исторически превратности и среща с различни култури. Какво разкриват родовите имена на хората от крайдунавското силистренско село Попина в предаването "За думите" научаваме от д-р Боряна Емилиянова, гл.ас. във Великотърновския университет.
От историята знаем, че Силистренска околия като част от Южна Добруджа от края на злополучната Междусъюзническа война през 1913 г. до 1940 г. е под румънска власт. Контактите с румънския език и култура, казва д-р Емилиянова, са още по-стари и трайни. 36 от общо 170 изследвани родови имена в Попина са с румънски елементи или облик. Част от тях са образувани от румънски лични имена, други съдържат румънски словообразувателни елементи. Такива са Гидулови, Гицоеви, Радуканови, Декуцови, Митушеви, Мъшкоеви, Мъшкирчови (съдържащи румънската дума "мош" със значение "дядо, старец").
Има дори имена като Брезоеви, което идва от румънското име Брезой или Брезою, което пък е заето от българската дума "бряз", сродна с "бреза" и означаваща за животно "с бяло петно на челото". Това пък напомня за голямото влияние на българския език и наличието на българска лексика в румънския език от времето, когато българският е официалният административен и църковен език в княжествата Влахия и Молдова, от които през втората половина на ХIX век е образувана държавата Румъния.
"Думите се разхождат от двата бряга на Дунава, преминават напред-назад, точно както и хората.", обобщава д-р Боряна Емилиянова.
Чуйте целия разговор с д-р Боряна Емилиянова в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
