Ролевите модели на агресивните младежи

Какво е общото между локалите, инцелите, последователите на Тейт? Как гневът маскира дълбоката нужда от принадлежност и смисъл във време на разрушени ценности и ролеви модели, налагани от герои, които не отразяват реални човешки качества, а изпълняват функция – да продават, да провокират, да създават илюзия за избор, стойност, стил. Кой моделира моралния компас на младите днес: семейството, културата или социалните мрежи? Има ли културен отказ от ролеви модели изобщо и дали това не води до анархия на ценностите?

Разговаряме в "Нашият ден" с Александър Драганов – бакалавър по културология, магистър по политически мениджмънт, писател и преводач с дългогодишен опит и фокус върху фантастичния жанр.

Срещата в ефир се случва след поредния случай на насилие от страна на младежи върху напълно непознати минувачи. Покрай зачестяването на тези прояви в портал "Култура" наскоро беше публикувана статия на Александър Драганов, озаглавена "Ролевите модели за лошите момчета". В нея авторът разглежда агресията като симптом на културна и морална криза, започнала отдавна в обществото ни.

"За да се направи цялостен преглед на причините за агресията, се изисква много сериозен, цялостен и интердисциплинарен поглед. Когато говорим обаче за такива прояви, когато се нападат абсолютно невинни и непознати хора, говорим за формиране на антисоциална психологическа нагласа, за която корените най-често са в семейството", заявява Драганов.  

По думите на госта ролевите модели в музиката, в киното, в медиите са от голямо значение – какви ценности налага популярната култура. Още през 90-те години, с налагането на чалгата, съпровождаща появата на мутрите, се формира поведението на тогавашните млади хора, но и на днешните, смята Драганов. Той допълва, че не бива да пришиваме всички млади престъпници към групата на локалите.

Проблемите в съдебната причина, които създават усещането за безнаказаност и привилегированост на дадена част от обществото, водят до безотговорното поведение на много млади хора – зад волана, на улицата.

"Медиите променят дневния ред на хората. В България малко сме пренебрегнали значението на популярната култура, в която малко или много живеем всички. Освен престъпните герои, и политиците налагат убийствен модел на поведение. Пошлите риалити формати също", казва още Драганов.

Според културолога прекалено политкоректната попкултура е причината за развиване на култ към престъпни герои като братята Тейт.

"Популярната култура превръща мъжките образи в смотаняци. Тогава момчетата са примамени от хищници като Тейт. Те отправят хиперагресивни послания, в които липсва умереност", изтъква Драганов.  

Причисляването към групата на локалите е своеобразен вик за принадлежност. Проблемът, по думите на Драганов, е, че много от тези младежи се идентифицират с крайния национализъм у нас. 

Чуйте целия разговор в звуковия файл: