Какво е общото между локалите, инцелите, последователите на Тейт? Как гневът маскира дълбоката нужда от принадлежност и смисъл във време на разрушени ценности и ролеви модели, налагани от герои, които не отразяват реални човешки качества, а изпълняват функция – да продават, да провокират, да създават илюзия за избор, стойност, стил. Кой моделира моралния компас на младите днес: семейството, културата или социалните мрежи? Има ли културен отказ от ролеви модели изобщо и дали това не води до анархия на ценностите?
Разговаряме в "Нашият ден" с Александър Драганов – бакалавър по културология, магистър по политически мениджмънт, писател и преводач с дългогодишен опит и фокус върху фантастичния жанр.
Срещата в ефир се случва след поредния случай на насилие от страна на младежи върху напълно непознати минувачи. Покрай зачестяването на тези прояви в портал "Култура" наскоро беше публикувана статия на Александър Драганов, озаглавена "Ролевите модели за лошите момчета". В нея авторът разглежда агресията като симптом на културна и морална криза, започнала отдавна в обществото ни.
"За да се направи цялостен преглед на причините за агресията, се изисква много сериозен, цялостен и интердисциплинарен поглед. Когато говорим обаче за такива прояви, когато се нападат абсолютно невинни и непознати хора, говорим за формиране на антисоциална психологическа нагласа, за която корените най-често са в семейството", заявява Драганов.
По думите на госта ролевите модели в музиката, в киното, в медиите са от голямо значение – какви ценности налага популярната култура. Още през 90-те години, с налагането на чалгата, съпровождаща появата на мутрите, се формира поведението на тогавашните млади хора, но и на днешните, смята Драганов. Той допълва, че не бива да пришиваме всички млади престъпници към групата на локалите.
Проблемите в съдебната причина, които създават усещането за безнаказаност и привилегированост на дадена част от обществото, водят до безотговорното поведение на много млади хора – зад волана, на улицата.
"Медиите променят дневния ред на хората. В България малко сме пренебрегнали значението на популярната култура, в която малко или много живеем всички. Освен престъпните герои, и политиците налагат убийствен модел на поведение. Пошлите риалити формати също", казва още Драганов.
Според културолога прекалено политкоректната попкултура е причината за развиване на култ към престъпни герои като братята Тейт.
"Популярната култура превръща мъжките образи в смотаняци. Тогава момчетата са примамени от хищници като Тейт. Те отправят хиперагресивни послания, в които липсва умереност", изтъква Драганов.
Причисляването към групата на локалите е своеобразен вик за принадлежност. Проблемът, по думите на Драганов, е, че много от тези младежи се идентифицират с крайния национализъм у нас.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
