Наскоро поредица от събития отново подчерта липсата на музей за съвременно изкуство в България. Първо колежка отбеляза: "30 и повече години след промените българското съвременно изкуство почти няма видимост извън страната. Значи ние нещо не сме направили като хората".
Отговорих ѝ, че българското съвременно изкуство на практика не е видимо и в България, особено за широката публика. "30 години отидоха в борбата за две неща: редовно участие във Венецианското биенале и музей за съвременно изкуство у нас. Първото, надявам се, вече се постига, а за второто сме в задънена улица".
И допълних, че наличието на музей за съвременно изкуство като начало ще легитимира това изкуство пред широката публика, а самото то ще битува по-комфортно в самата България. Отделно че и видимостта навън ще става далеч по-лесно през такава музейна институция, а не само с усилията на отделни хора, сдружения и фондации.
Почти веднага след този разговор дойде новината, че три произведения на художниците Расим, Правдолюб Иванов и Иван Мудов постъпват в колекцията на Центъра "Жорж Помпиду" в Париж. Разбира се, отразихме радостното събитие в "Музей в ефира", а заедно с това се запитах дали имената на тези международно известни наши творци са познати на българската публика…
Самото предаване "Музей в ефира" бе създадено преди 15 години тъкмо с идеята да компенсира според възможностите си липсата на музей за съвременно изкуство в България. Но компенсиращите форми не могат да запълнят тази липса. Без такъв музей българската арт сцена се превръща в "затворена екосистема", както отбелязва Сергей Георгиев в наскоро публикуваната статия в Портал Култура със заглавие "Защо срещата с публиката не преминава в разговор?".
За липсващия музей Диана Попова разговаря с Мария Василева, Иван Мудов и Гергана Минкова.
Поетеса, писателка, преподавателка и учен от БАН, Людмила Миндова написва книгата си "Ангелът на прехода" не само в памет на своята майка Свобода Стефанова. Тя е много повече от спомен, защото се връща във времето на прехода след 1989 година, а и още по-назад, за да съхрани паметта за онова време, за хората, които съставят с личните си съдби..
Днес на открита сцена "Мелницата" от 19:30 ч. в рамките на Международния фестивал "Дни на класиката в Балчик" ще се състои концертът "Посоки" на вокален ансамбъл "Спектрум". Ще прозвучат авторски акапелни пиеси, аранжименти на класически, фолклорни, поп и джаз теми за пет гласа и Loop station. Повече за събитието разказва Константин..
Днес в Пловдив в Зала "2019" на Градската художествена галерия се открива изложбата "Разговори с живописта" на Греди Асса. Художникът, носител на наградата "Захарий Зограф", представя над 55 живописни платна и едроформатни рисунки, създадени между 2010 и 2024 година. Десислава Маркова разговаря с Греди Асса – чуйте в звуковия файл:
В Котел започва IХ издание на Фестивала на етносите, багрите и котленския килим. Фестивалът се организира под патронажа на кмета на града Коста Каранашев , а програмата включва демонстрации на автентично тъкане на котленски килими, народни танци и песни от различни етноси, фолклорни шествия и костюми, занаятчийски базар с ръчно изработени изделия,..
Днес е крайният срок за онлайн гласуването за песните финалисти в Националния конкурс за песен "Бургас и морето". Подборната комисия е допуснала 12 песни, а желаещите могат да дадат своя глас на официалния сайт на конкурса. Песента, събрала най-много гласове, ще спечели наградата на онлайн слушателите. Финалът на конкурса ще се проведе на 26 юли..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият..
Маргарита Димитрова , изпълнителен директор на Фондация "Аполония", представя в "Нашият ден" акцентите в 41-вото издание на фестивала на изкуствата в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg