Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Часът на етиката

Етиката среща музиката: звук, глас и акустична справедливост

Проф. Стоян Ставру
Снимка: Дигитални истории

В "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН – с проф. Стоян Ставру говорим за пресечните точки между етиката и музиката, за акустична справедливост и за изваждането на звук и глас от контекста им.

В началото на разговора проф. Ставру предлага на слушателите "кратка визитна картичка" на музиката рамките на философията. Той изтъква, че още Шопенхауер говори за музиката като за изразител на волята – ирационална енергия, която движи света.

От философска гледна точка музиката има няколко лица. От една страна, тя е утешител и средство за приспиване на волята и потискане на болката. Тази нейна функция крие известен риск от етически регрес, тъй като води до комфорт и пасивност. Такъв тип "естетически наркотик" представлява Lo-Fi музиката. Маршовете, химните и дори рап музиката, от друга страна, спадат към втората позиция на музиката – политически инструмент, който цели да събужда дадени ефекти. Третото лице на музиката е свързано с Платоновия идеал. При него определен тип музика възпитава волята – представлява форма на етическо образование.

"Музиката е опасно нещо, както и волята, затова тя е философско понятие", казва проф. Ставру.  

Кой има право върху изговарянето на истината, къде е мястото на тишината в съвременния свят, какво представлява „звуковата археология“ и какви са етичните измерения на "клонирания" глас – чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Росица Дикиджиева в БНР

Балетът като семейство и мисия с Росица Дикиджиева

Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..

публикувано на 14.09.25 в 12:07

Кръстът – между вярата, надеждата и любовта

На 14 септември Църквата отбеляза Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен, а на 17 септември се отбелязва денят на св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София.  Между двата празника заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" търсим връзката между кръста и вярата, надеждата, и..

публикувано на 14.09.25 в 09:30

Двуезични мостове: Виена посреща първата среща на българските неделни училища в Австрия

Неделните български училища в чужбина не са просто образователни институции – те са живи духовни огнища, които съхраняват езика, културата и националната идентичност на българската общност зад граница. Една от основните каузи, зад която застават преподавателите от тези училища, е възможността учениците да могат да полагат матура по български език..

публикувано на 13.09.25 в 13:05
Капитан I ранг о.р. Васил Данов от Атлантическия съвет

Васил Данов: Русия се готви за война срещу НАТО

Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов,  член на УС на Атлантическия съвет и военен журналист. "Няма какво да обсъждаме какво казва Русия. Тя лъже официално и неофициално. Това беше тест на системата за противовъздушна отбрана на Обединена Европа, тоест на..

публикувано на 13.09.25 в 09:15
Мария Спирова

Мария Спирова: Държавността у нас се дефинира от тези, които я заграбиха

Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката  Мария Спирова . "Класическият отговор  ни отвежда към Оруел и тоталната подмяна на съдържанието на думите.  В България "почтеност" често означава да бъдеш обществено приемливо непочтен. Така думата се изпразва от смисъл...

публикувано на 13.09.25 в 08:55