4
Павел Балев ще дирижира колоратурното сопрано Диана Дамрау на концерта "Диана Дамрау Гала – Sole e Amore". Проявата е част от фестивала "Опера в Летния театър" във Варна. Творческата връзка Балев – Дамрау съществува от 13 години.
При съставянето на програмата на галата Павел Балев е търсил "слънчевата" музика – испански, италиански, френски и германски репертоар. Дамрау ще пее на пет езика, които примата владее. За първи път ще прозвучи ария на Нинета от "Крадливата сврака" на Джоакино Росини.
Световна премиера ще има и композицията How Sad No One Waltzes Anymore ("Колко тъжно, че вече никой не танцува валс") на американския композитор на мюзикъли Брад Рос, която е написана специално за Дамрау.
Българската публика ще чуе и как оперната прима изпълнява молитвата на Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев.
При съставяне на програмата Павел Балев съчетава композиторите с по-мащабно произведение, писано за оркестър с по-камерна творба за глас и оркестър.
Павел Балев записа и компактдиск на оперната ни прима Красимира Стоянова със Симфоничния оркестър на БНР. Той е четвърти за диригента с българската прима. В него е включена музика от Волфганг Амадеус Моцарт. Пианистът Людмил Ангелов и цигуларят Светлин Русев се включват в записа. Красимира Стоянова под диригентската палка на Павел Балев ще представи компактдиска на 5 декември в зала "България".
За Павел Балев предстои и премиерата на "Русалка" от Антонин Дворжак с участието на Красимира Стоянова. Той ще постави операта за първи път в 78-годишната история на Държавната опера във Варна.
Павел Балев е генерален музикален директор на Театър Нордхаузен (Германия), главен диригент на Опера Лимож (Франция), постоянен гост диригент на Филхармония Баден-Баден и постоянен гост диригент на Държавната опера Варна.
"Диана Дамрау Гала – Sole e Amore" ще се състои на 24 юли на сцената на "Опера в Летния театър" във Варна.
Подробностите за концерта можете да слушате от разговора на Велин Манов в "Артефир" с Павел Балев.
Снимки – fccvarna.bg и Държавна опера Варна
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини. Авторският рецитал ще се състои от 18:30 ч. в Дома на архитекта в София. Книгата ARS ORPHICA MODERNA е съвременна интерпретация и размисъл върху орфическото изкуство. В 146 страници са поместени 77..
В Добрич днес се присъжда Националната литературна награда "Йовков" и "Отличие 2025" за принос в научното изследване на творчеството на големия наш писател Йордан Йовков. За събитието сега разказва Владимир Трендафилов, зам.-кмет "Хуманитарна дейност" в Община Добрич:
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
