Христофор Караджов: Стратегията на Тръмп е да създава разделение, психоза, страх и несигурност

Защо Доналд Тръмп събра генералите си, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет.

Врагът отвътре

"Това беше едно изказване, което той направи на 44-тата минута от речта си, която дотогава всички слушахме с отчетливо генералски изрази на лицата. Когато внезапно президентът каза: "Ами, ние тука си говорихме с Пит Хегсет, министъра на отбраната, и аз му казах, бе, Пит, трябва да използваме тия нашите градове, които са в много лошо състояние, с голяма криминалност, да ги използваме като полигони за обучение на войските". Всички в този момент замръзват, защото съзнават, че се казва нещо изключително важно и необичайно.

Не знам кои са "враговете отвътре", но това, което той говори от доста време, са две неща. Първо, че градовете в Америка загиват под напора на проблемите си, особено криминалните проблеми, което, естествено, е абсолютно невярно, защото криминалната престъпност е спаднала в САЩ и продължава да спада през последните 30 години. Другото, за което той говореше постоянно, е за "инвазията отвън". Как ние сме едва ли не в състояние на война, защото Мексико, Венецуела и т.н. ни изпращат тези нелегални имигранти, които искат да влязат и не знам какво да направят в Америка. Сякаш нелегалните имигранти идват тук само, за да продават наркотици, да изнасилват жени, да отвличат малки деца и Бог знае какво. Разбира се, това се казва насаждане на страх, насаждане на омраза, на разделение. Да, наистина проблемите с бездомните не могат да се решат от години, но това е по ред причини, които нямат нищо общо с това, че сме в някаква война.

Аз мисля, че тук на Тръмп цялото му появяване беше абсолютно импровизирано и събирането на тези военни беше абсолютно неясно защо се случва. Медиите го коментират като еготрип на егото на военния министър, който ги събра, за да им каже на генералите, че не трябва да са дебели и че повече генерали в поли няма да има. Проблемът е, че ти, като създаваш такава психоза, можеш да си направиш всеки на враг.

Освен това, да вкарваш войска, както той направи с Националната гвардия, която е федерализирана, и я вкара в Лос Анджелис, в Чикаго обещава да я вкара, в Портланд обещава, в Мемфис, в не знам си къде... Ако сте били в държава от Третия свят, в която много често се разхождат въоръжени войници по плажовете с автомати, това кара ли някого да се чувства по-сигурен? Напротив. Мен лично ме кара много да се притеснявам. Да вкараш за един месец войска в градовете – какво ще направят с престъпността? Няма да решат нищо. Престъпниците ще се скрият за един месец. Абсолютно безсмислено. Това се прави точно с цел създаване на психоза.

После си правиш с тази психоза каквото си искаш. Създаваш криза и ти сам я разрешаваш. Факт е, че това, което Тръмп прави, е първо, разделението, нагнетяването на някаква психоза, на някакъв страх. Това са му така запазени марки. Но другото, което прави той, създава несигурност. Когато има несигурност, това е тактика, даже стратегия."

Войната на Тръмп с медиите

"Много интересно се случи миналата седмица, когато Джими Кимъл на неговото шоу бяха спрени под натиск от държавата. Защото това си беше чист държавен натиск през тази комисия. Натиск върху "Дисни“ през Федералната комуникационна комисия. Тя е комисия само от няколко души, които се назначават, и тя има огромни правомощия и там могат да се взимат всякакви решения – за затваряне на станции, за отнемане на лицензи, да не се одобряват сливания на корпорации и медии. Самият шеф на тази комисия, Брендън Кар, си го каза в прав текст. Ако той си беше мълчал и се държеше като една Соня Момчилова, която само под сурдинка нещо сумти, добре, но той си го каза в прав текст, че всъщност това е натиск върху "Дисни" и това премина една червена граница за републиканците и за демократите. 

Защото дори хардкор републиканци като Тед Круз, дори хардкор консерватори като подкастъри, блогъри, дори те казаха: "Чакай, чакай, чакай. Това не може да се случи. Защото, ако това се направи сега, на следващото завъртане или на следващото раздаване на картите това ще удари нас". Това е нещо, което наистина настъпи много хора по мазола на Първата поправка, че все пак американците вярват много сериозно в свободата на словото и в правото да се изразяват. Колкото до битката на Тръмп с медиите, според мен, ще завърши с победа на медиите."

От друга страна, мога да кажа със сигурност, че определено има страх в обществото.

"Има хора, които се страхуват да говорят. Аз буквално вчера имах много дълъг разговор с колеги, които се страхуват да говорят и да вземат позиции, защото се опасяват, че имената им след това се вадят, да речем, от протоколите на срещи. Вадят се от активисти, най-често десни активисти, но не само, и се пускат по социалните медии. И започват реални преследвания в социалните мрежи. Започнат хората да ти се обаждат, да пишат неща, че знаят къде живееш, че ако продължаваш например с "пропагандата на джендъра", ще дойдат и ще ти убият децата.

Това са сериозни неща. И хората наистина сериозно се страхуват. И не съм очаквал, че ще го кажа в 2025 година, в Америка. Аз съм тук от 1997 година. За първи път тази година го виждам и го казвам. Надявам се да бъде преодоляно по достатъчно убедителен начин и тази цялата лудост просто да си остане в миналото."

Как се преодолява страхът от това да бъдеш посочен, независимо дали през социални мрежи, дали през вестник "ПИК", или през една прокуратура.

"Трудно. Много трудно. Защото виждаш колко силно той работи и в нашето общество, и в още по-неблагополучно общество от нашето, като руското, да речем. Страхът е най-трудното нещо, което се преодолява. Хората се страхуват от какво ли не. Често пъти нерационално се страхуват. Идеята на страха, когато се създава умишлено, е точно това, че се будят някакви нерационални, но всъщност доста силни емоции. 

Това пък ни връща в началото на разговора. Вкарване на войски за това да се бориш с някаква престъпност. Точно създава някаква такава психоза. Създава усещане, в което ти можеш да виждаш статистиката, че престъпността е паднала за последните 30 години с 50%, обаче си казваш: "Ааа, тук нещо ни лъжат". И хората си го казват: "Ааа, ние тук няма значение каква е статистиката, обаче аз лично се страхувам, че може да ми се случи". С това много трудно може да се спори. Понеже емоционално и с всичко емоционално много трудно се спори. И на това залагат политици като Тръмп."

Снимка – личен архив