Оцелях и това е много важна победа

Анна-Мария Лазарова – от домовете за деца през наркотиците до независимия живот и собствената пицария, в която пиците са с кауза.

Нейната история накратко

На 2 години бях оставена в дом за деца. Жената, която наричам „мама“, ме осинови на 4 години, но вследствие на алкохолизъм си отиде, когато бях на 12.

Следва въртележката на българските социални институции – това е нещо феноменално, човек може да изживее поне един живот там – кризисен център, приемна грижа, център за настаняване от семеен тип, дом за деца… И така до пълнолетие.

Проблемът на институциите

Недостиг на млад, свеж персонал, повечето хора влизат ентусиазирани с идеята да променят живота на тези деца, но след като не успеят, губят тази искра и се озлобяват. Изкарват си го на нас или напускат, идват следващите и сценарият се повтаря, винаги е било така и винаги ще бъде. Младите социални работници издържат по няколко месеца, защото е тежко. Тежко е да отиваш при едни деца с разбити животи, които в повечето случаи са видели повече от теб самия, няма как да си му ментор на това малко създание и да разбереш, че е страдало колкото за петима.

Най-тежкото

Най-неприятно беше, когато в Дома идваха доброволци – малко като в зоопарк беше – дават ти храна, обещават да те заведат на кино, след това никога повече не ги виждаш.

Подобно е и с приемната грижа. Аз лично съм против приеманата грижа или поне такава, каквато беше по мое време – мисля, че тя не трябва да съществува. Осиновяването е много по-чист процес и не са намесени пари.

Аз бях в приемна грижа при една жена алкохоличка, социалните не дойдоха на проверка нито веднъж, докато съседи и учители не подадоха сигнал, че ходя синя на училище и изглеждам все едно не съм яла… Тези хора вземаха за мен едни много прилични пари на месец, а ми бяха купили само едни чорапи, пазя ги и до днес като символ на тъпотията. Те са олицетворение на дъното, до което беше стигнала системата.

Как се измъкна

Самовъзпитание, работа върху себе си, силен характер, оцелях и това е много важна победа, но ми отне доста време. 6-7 години имах стабилна връзка с дрогата и беше мизерно. Измъкнах се сама, без чужда помощ, но борбата продължава.

Образованието

Едвам избутах до 12 клас. Това не ми беше приоритет – навън е минус 7 градуса, аз нямам кецове, вие ме занимавате с математика. Аз имам да оцелявам! Благодарна съм на учителите си за търпението.

Тръгнах си от училище в 12 клас по ред причини. Работих яко и по-миналата година моя много вярна другарка – социална работничка ме заведе за ръчичка до IV-то вечерно, за да си завърша образованието. Изкарах си матурата по БЕЛ, но по философия ме скъсаха, тази година ще се явя отново. Като си взема дипломата, ще я сложа в рамка, купила съм я вече, в тоалетната. Защото там и е мястото на образователната ни система – тя е предала много млади хора.

Пицарията

Тя е в центъра на София и работи от 3 месеца на максимум, на моя максимум, защото съм сама. Там съм от понеделник до събота. В края на всеки месец чистата печалба се цепи на две и с половината се помага на който където има нужда. Идеята не е печалба, нито да спася целия свят (наскоро осъзнах, че не мога), но каквото мога да направя, докато ме има на тази земя, ще го направя.

Срещам се с млади хора в тежко положение, наскоро бях в Поправителния дом за непълнолетни младежи във Враца. Говоря им за дрогата, за това, че могат да се измъкнат, че има и друг живот, и друг свят.

Цялото интервю с Анна-Мария Лазарова може да чуете в звуковия файл.