В лекцията "Информационна достъпност в контекста на културното наследство в обичайна и цифрова среда" гл. ас. д-р Негослав Събев от Института по математика и информатика - БАН разглежда понятието "информационна достъпност" като ключов аспект на приобщаването в обичайна и цифрова среда. Той представя възможността всички хора, включително тези с увреждания, да могат свободно да намират, възприемат и използват информация в различни формати и среди.
Неговият акцент е върху значението ѝ за равния достъп до образование, заетост, обществени услуги и културен живот, както и върху ролята на технологиите, стандартите и добрите практики за осигуряване на достъпна информационна среда. Повече можете да научите в разговора на Ани Костова с д-р Негослав Събев.
"Това е една важнa и широкообхватна тема, защото на практика всичко около нас е информация, която под различни форми пристига до нас. При културата има малко по-специфично значение, за което ще обясна по-късно. Въпросът е доколко тази информация достига до сетивата на всички и какво означава достъпна информация. Това не е просто достъп, често пъти двете думи – "достъп" и "достъпност" – се използват като взаимозаменяеми, но на практика те носят различно значение.
Ако приемем, че достъпът е просто вход към нещо, то достъпността е възможността въпросната информация да може да бъде възприета и да достигне отвъд сетивата, т.е. да бъде възприета и да се използва.
Хората с увреждания имат различни начини да достигат до информацията, но ако тя е в интернет средата, са необходими и доста приспособления за това", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" д-р Негослав Събев.
Негослав Събев е незрящ и работи по въпросите на достъпността от 2015 г. През 2020 г. защитава дисертация в тази област в направление 4.6 "Информатика и компютърни науки". Има практически опит в тестването на уебсайтове на обществени и културни институции и е съавтор на множество публикации. Работил е за Министерството на електронното управление, както и по научни и граждански проекти на НПО като експерт по достъпност.
Целия разговор на Ани Костова с д-р Негослав Събев от предаването ''Следобед за любопитните'' можете да чуете в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
