Черна гора – страна на три морета

Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече. Заредени с положителната енергия на столицата Подгорица тръгваме към Котор. Толкова сме чели и слушали за туристическия бум, който превръща средновековното градче в едно от най-посещаваните пристанища на Европа. Наложително си припомняме старата българска поговорка "Всяко зло – за добро". Объркваме пътя и се озоваваме на тясно планинско шосе с идеален асфалт, но широчина точно за една кола с нормални размери. Само дето по него опитваха да се разминат всякакви по калибър автомобили, мотоциклети и туристически автобуси. И успяваха. Без ругатни, демонстрация на мускули и показно нахалство. За първи път виждах рейс да кара на заден ход по серпантините повече от километър, за да стигне до малко по-широко място, където да пропусне идващите коли. И цялата колона зад него чинно се връщаше безропотно. Цялата тази транспортна неразбория се изтри от съзнанието ни за миг, щом погледнахме от най-високото място. Искрящо зелени планини, свирепи скалисти зъбери и … три морета. Защото заливите всъщност са три с тъмно смарагдови води, разнообразени от белотата на круизните лайнери или порестите дъги, оставяни от яхтите. Няма перо, достойно да опише такава красота.  А на панорамната тераса се оказахме в компанията на германски студенти дошли до тук с електрически тротинетки, току що кацнали на близкото летище в Тиват израелски младежи, любознателни възрастни японци и запъхтени от пешеходното изкачване датчани. Всички побратимени от неземната гледка.

В стария град на Котор може да се влезе през три вековни порти. Всички окупирани до отказ от туристи. Селището е като вкаменен учебник по история, защото корените му се губят отпреди две хиляди години. Първо го управляват илирите, след това става част от Римската империя, после преминава към Византия. От 1185 г. и през следващите два века Котор е част от средновековната сръбска държава и преживява истински разцвет като  важно пристанище. Заплахата от турско нашествие принуждава жителите на града доброволно да го предадат под властта на Венеция. Следващите 400 години са най-драматичните в историята му. Той се превръща в бойно поле с Османската империя, здравината на крепостните му стени е изпитвана многократно от вражески нападения и земетресения. Най-трудната битка между венецианците и турците е обсадата на Котор през 1657 г. 5000 турски войници срещу 1000 защитници на крепостта. Но тя има стратегическо положение, мрежа от мощни укрепления и достъп до питейна вода. След двумесечна обсада турците позорно се оттеглят. Нищо че адмирал на флотата на Сюлейман Великолепни (познат от популярния турски сериал) и пират по съвместителство е Хайредин Барбароса. Любопитен факт е, че макар по-голямата част от населението на Котор да е католическа по онова време, доста православни християни намират убежище в града от турското нашествие. Тогава в църквата "Свети Лука" правят втори олтар, специално за тях, който съществува и до днес.

Времената на големите морски битки на Адриатическо море са в миналото. В наше време туристите взимат града на абордаж. Круизните лайнери всекидневно изсипват хиляди желаещи да се разходят по криволичещите каменни улички, да минат под живописните сводове и да опитат местната храна, която освен че е вкусна е със сигурност екологично чиста – Черна гора няма почти никаква промишленост.

На Балканите е трудно да се каже, че някоя страна има типична кухня. В Черна гора, обаче правят очебийна разлика между супа и чорба – едната е бистра, а другата застроена, гъста и на ръба на яхнията. Иначе и бюреците, и кебапите са си същите, обаче сервират и шопска салата, за наша българска гордост. Местният повод за гордост пък са негушките пршут и сир. В черногорското село Негуши са запазени оригинални рецепти за пушене и сушене на шунка (свинско и по-рядко говеждо). Колкото по-дълго отлежава месото, толкова е по-скъпо. Процесът трае от 4 до 24 месеца. Сирът пък едругата визитка на държавата. Приготвя се по оригинална рецепта от овче мляко, често пъти смесвано с козе или краве. В твърдата си версия наподобява нашенския кашкавал, в меката – така нареченото свежо сирене, но също така се затваря в буркани със зехтин с пипер, зелени или горски плодове.

Аз съчетах двата местни специалитета в едно ястие като си поръчах негушка пържола – тънко филе от говеждо месо, увито като палачинка около местния сир и запечено с пршут и каймак отгоре.

Не мога да не спомена и котките – символ на Котор. Старият град, освен красив е и мистичен с езотерична символика, ако се вгледате по-внимателно. Той се смята за най-добре съхраненото средновековно селище на Адриатическо море и е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Ако обичате животните, когато се разхождате по улиците през цялото време можете да вървите наведени с ръка протегната за галене. Котките тук са наистина царици. Те не се боят от туристите с пълното съзнание на неоспорими господарки. Ако можеха да говорят човешки език, щяха да ви посочат герба на Котор с двата лъва на него. Те се изживяват точно като техни наследници. В града дори има котешки площад. Да се чуди човек защо има такъв, след като писаните извират отвсякъде. Някои твърдят, че тези животинки усещат мистичната енергия на средновековния град, дори я създават и допълват. И са наистина огромни. Може би понеже са пълновластни господари. Пътувах с трикилограмовото си куче и през цялото време местни хора ме предупреждаваха да го нося на ръце. Можело някоя котка да реши, че застрашава хегемонията ѝ и да го нападне. Естествено, не посмях да рискувам.

Снимки – Магдалена Гигова