7
Фотограф, разказвач на истории, който живее между България и САЩ. Репортерските ѝ интереси са насочени към истории за миграция, принудителна асимилация, равенство между половете и маргинализирани общности.
"Аз съм българо-турски фотожурналист на свободна практика, базиран на Балканите (предимно в България) и Сан Франциско, Калифорния, казва Михаела.
Открих призванието си в това да наблюдавам и документирам недостатъчно представени хора по нюансирани начини. Работите ми са се появявали в New York Times, The Washington Post, The San Francisco Chronicle, Der Spiegel и други."
Михаела Вачева (на снимката в текста) е възпитаничка на Висшето училище по журналистика към Калифорнийския университет в Бъркли. По време на престоя си там е стипендиант на Центъра за кризисни репортажи "Пулицър", участвала е в XXXIV семинар на Еди Адамс и е работила за Програмата за разследваща журналистика.
Преди три години основава в България "Фотоработилница 66", работилница за документална фотография за непридружени деца-бежанци от Близкия изток. През 2024 г. Фотоработилницата беше призната за добра практика от интеграционната платформа EWSI на Европейската комисия.
Какво разказа Михаела Вачева за своята идентичност, за своите търсения и мечти – чуйте в интервюто на Светлана Вълкова в предаването на програма "Христо Ботев" "Другият до мен".
Филмът на Божидар Стоилков "Линии на времето: Българският модернизъм" предлага нов поглед към наследството на българския архитектурен модернизъм. Той е първата част от поредицата "Архитектурата преди и сега", създадена в сътрудничество с Клуб "Смисъл". В "Какво се случва" филма представят продуцентката му Силвия Куманова и архитект Веселин Алексиев..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна..
Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002 година насам наградите "Златният будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..
Какво се случва с бюджета за култура, образование и социални политики през следващата година? Ще има ли възможност за реализиране на политики с ясна цел в тези сфери или ще се наглася според обстоятелствата? Ще има ли съгласуване на този бюджет с дългосрочните стратегии за развитие на тези сектори, доколкото и ако ги има? На тези въпроси в "Нашият..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
