Елена Георгиева: Човекът е същество, което търси справедливост навсякъде

Прегазеното куче Мая*, моралната ни изправност и теорията на моралните чувства коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Елена Георгиева.

*На 9 ноември лекарят Ненад Цоневски умишлено прегазва бездомно куче с автомобила си. От записа се вижда как той напуска мястото на инцидента. Видеото бързо обиколи социалните мрежи, предизвика силно недоволство и протести, а два дни по-късно доктор Цоневски беше отстранен от длъжност във Военномедицинска академия, където е бил специализант. Наложена му беше глоба от 5000 лева, а Софийската районна прокуратура образува досъдебно производство за проявена жестокост към животно чрез прегазване.

Искам да уточня, че не смятам емоционалния отговор, който последва, за маловажен или за нещо, което трябва да бъде пренебрегвано. Той е изключително любопитен. Фокусирам се именно върху тази емоционална реакция. Емоциите, според мен, са ключови в случая. За да илюстрирам тезата си, си припомних един случай, който ми беше разказан неотдавна. Знаете ли коя е първата присъда, издадена по повод куче — смъртна присъда — и кой я е постановил? Това е Иван Вазов. Да, през 1880 година, когато Вазов е окръжен съдия в Берковица. Той осъжда куче, за което е записано, че е "отнело" 21 живота. Впоследствие става ясно, че собственикът му, Михаил Първанов, го е оставил да пази пчелните си кошери. Вместо това кучето напада стадото на съседа и убива около 21 ярета и агнета. Те са собственост на Еленко Атанасов, който завежда делото. Кучето е осъдено на смърт. 

Първанов първоначално пледира за неговата невинност, но после се съгласява, че присъдата е разумна, като уточнява, че самият той не е виновен. Следствието продължава седем дни и решението е потвърдено. По това време Иван Вазов работи по османския наказателен кодекс. Интересно е, че през 1896 г. Алеко Константинов, също юрист, пише, че е тъжно, че на кучето — това "гениално творение" — е отнета възможността да се защити. То няма право на глас. Ами ако можеше? Може би щяхме да го попитаме как е получило призовката и защо не са разпитани оцелелите ярета като свидетели. Може би решението на съда би било различно. Може би кучето нямаше да бъде осъдено на смърт, а на дванадесет години затвор.

Защо този случай е любопитен? Защото човекът е същество, което търси справедливост навсякъде. Това е свързано с търсенето на смисъл. Еленко Атанасов не може лесно да се примири със загубата си. Той има нужда да знае защо е загубил 21 агнета. Трудно е да приеме мисълта, че "нещата просто се случват". Той има нужда от виновник, от някой, който да поеме отговорността, за да получи потвърждение, че неговият гняв и страдание не са безсмислени.

Точно този казус става любопитен за мислителите от Просвещението. Те се опитват да разберат човешката природа и започват да мислят за чувствата — дали това усещане за справедливост е вродено. Адам Смит, шотландският философ от XVIII век, е автор на "Теория на моралните чувства". В нея той говори за страстите — не като мимолетни афекти, които разумът трябва да потисне, а като основа за моралните чувства. Така въвежда ново понятие.

Къде е проблемът? В изместването на фокуса. Фокусът започва да се измества към животното, а не към хората. И това може да ни възпрепятства да взимаме разумни решения. Аз разбирам защо се случва. Много по-лесно е да се застъпим за животно. Хората сами казаха: те са неоправдани, без глас, няма кой да ги защити. Те са невинни.

Животните не работят с категории добро и зло. Те не могат да бъдат престъпници или светци. Те са невинни по човешките закони. Те следват други закони – законите на природата. Инстинктите за оцеляване. Гладът, който е водещ. Хранителните вериги, които следват.

Ако се върнем към 1880 година – кучето изяжда овцата и това води до неговата присъда. Но това е друго време. Важното е, че Адам Смит създава модерна теория на справедливостта, с която можем да решим дали да се съобразяваме или не.

Човешките отношения са страшно сложни. Когато трябва да решим дали някой е виновен или невинен, това е огромен вътрешен конфликт. Налага се да претегляме всички положителни и отрицателни качества. Да си дадем сметка какъв е този човек, каква е биографията му, какво е правил, с кои хора е свързан. Става сложно. Интересно е да се визуализира: колко лесно се пълни един площад, когато казусът е свързан с убийството на куче, и колко трудно е да се напълни, когато става дума за политически затворник, незаконно задържан месеци наред. Дали е въпрос само на емпатия? Аз не съм сигурна.

Защото освен чувствата, понякога се изисква повече усилие. Необходима е по-голяма доза усилия, за да разберем кое е вярно и кое – не, кое е добро и кое не е добро.