Днес Православната църква отбелязва Сирни Заговезни. Празникът е известен още и като Неделя Сиропустна и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден. Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината - Великият. С празника се свързва и искането на прошка, символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
Отец Стилиян Табаков от Храм „Св. апостол Андрей Първозваний" в София каза още:
Всеки един от нас е хубаво да отида да поиска прошка първо от най-близките, след това от по-далечни. Спасителят казва – ако простите на човеците греховете, които са извършили срещу вас, и вашият отец ще прости вашите грехове. Да си поискаме прошка и да се въоръжим с благодатта, която струи от прощаване.
В българската народна традиция Сирни Заговезни показва границата между зимата и пролетта и възраждащата се природа.
На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. Това е празникът на всеобщото опрощение. Трапеза без месо и семейни събирания са част от обредността на Сирни Заговезни.
Още от моето детство този празник хората много го уважаваха. Млади семейства отиват при кръстника с дамаджана вино, портокали и шоколадови бонбони да си дадат прошка.
Баба връзваше на тавана конец, на който връзвахме бяла халва, яйце, сирене, казват му хамкане, ние му викахме ламкане. Идеята беше да успее да хване това, което се върти на конеца. Целувах ръка на баба и дядо.
В православната традиция взаимоопрощението е най-важно за днешната Сиропустна неделя, преди началото на Великия пост:
Един човек, когато не умее да прощава, не умее всички останали неща. Прошката е една от най-хубавите християнски черти.
Без прошка човек не би могъл да продължи напред, това е имал предвид Христос като е казал „Прощавайте, за да бъдете простени“.
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478