Наши кинаджии учат американците как се купуват избори (видео)

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю на Илияна Типова с Валентин Кашъмов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От 30 до 50 000 души в работеща възраст годишно напускат страната по финансова или друга причина. Статистиките сочат, че българският емигрант е най-големия чуждестранен инвеститор в България. Годишно той превежда на свои близки около 1,5 милиарда лева, които се вливат в икономиката на България. Политическият елит има една мисия и тя е да доведе населението до границата на неграмотността като изгони младите и работещи хора, и по този начин си осигури неограничена власт, чрез купуването и манипулирането на изборни гласове...

Така започва един български филм. Филм, на който снимките бяха направени в Кърджали, а повечето роли поверени на актьори от Кърджали. В следващите редове с Валентин Кашъмов, който е сценарист, режисьор и продуцент на филма ще си поговорим за работата му по този експеримент. С него бяхме колеги в театъра, аз дори играя в една от малките роли във филма. Затова и ще си говорим на "Ти".

Неофициалният трейлър на ''РАНГО ДЖЕРИ'', режисьор Валентин Кашъмов

Нека поговорим за филма, който е в процес на монтаж вече, доколкото разбрах. Това е първият филм, който снимаш. Как се роди идеята да направиш филм?

Филмът се роди внезапно, не знам и аз точно как стана. Една нощ както спах изведнъж се събудих, станах и мисълта за филма беше в главата ми. След това прецених, че може да се направи такъв филм, защото имам добри колеги, разполагам с такива колеги, всеотдайни, които няма да искат някаква финансова подкрепа и затова се реших да направя сценарий. Отне ми няколко години, но все пак го направих.

Колко години ти отне писането на сценария?

Сценария го писах около 3 години, сигурно. Писах само когато имах някакво вдъхновение, някаква мисъл която идваше. Ставаше внезапно, импулсивно и се пишеше доста бързо сценария, когато имах този импулс. След това изгубвах някакъв интерес, така доста дълго, да речем месец, два, три не съм го и поглеждал, за да го напиша. И така, отне ми 3 години, когато имах вдъхновение.

Ти си актьор по професия. Сценарият на филма е писан от теб, играеш главната роля и едновременно режисираш. Защо изобщо реши да правиш такъв експеримент, най-вече със себе си?

Да. Да ти кажа честно наистина е експеримент. Играя една от главните роли. Всъщност има още други главни роли. Ами защото мисля, че младите хора трябва да се занимаваме с подобни дейности. Въпреки трудното положение в което се намираме . Липсата на финанси, времето, което също така липсва на повечето млади хора, защото знаеш, че ние актьорите, за да се изхранваме, да изхранваме нашите семейства, трябва да работим много други неща освен театъра. Но мисля, че човек трябва да се бори за изкуството и каквото и да му струва той трябва да търси начин да прави изкуство и да кара хората да вярват в изкуството, че то им е нужно. А не обратното, както нашите политици искат да съсипят изкуството, те го имат за нещо ненужно, нещо непотребно, нещо просто ей така.

Филмът е правен с минимален бюджет. Знам, че ти сам го финансираш, т.е. освен всичко друго си и продуцент. Кажи ни, защо актьор, работещ в театър в провинцията, който има и две деца, знаем, колко са високи (в кавички) заплатите в театъра в България, реши, че е способен на такъв голям компромис - да заснеме филм със собствени средства?

Филмът реално погледнато съм го заснел за около 3 хил. лева. Заех се с това нещо, колкото и непосилно да звучи, защото вярвам в колегите с които имах честта да работя в кърджалийския театър. Защото знам, че актьорите там са всеотдайни и много добри професионалисти и вярват в изкуството. Именно надеждата ме крепеше, че те ще ми помогнат в това нещо и така и стана. Благодарение на тях, на всички актьори, няма да споменавам имена, защото те наистина са много, успяхме да постигнем крайният резултат. Те се съгласиха буквално без пари да работят. Просто на едното добро начинание.

Те нямат опит в киното. Как според теб се справиха?

Отлично се справиха. Смея да твърдя, с чиста съвест го казвам, че доста професионално подходиха към задачите, към мисията това да направим един филм. Бяха много естествени, репликите им идваха естествено и много неща те подадоха към героите си и по този начин ми помогнаха много.

По-голямата част от снимките са правени в Кърджали, а повечето актьори са колеги от театъра в Кърджали. Защо избра Кърджали, след като ти си от Самоков, а живееш в София?

Кърджали е много красив град, много хубав град с прекрасни хора, прекрасни колеги. Аз работих в Кърджали, работих в този театър. Затова реших, че там може да се направи филмът. Също така срещнах много спонсори, които ми помогнаха. Не с пари, а с възможности, от типа на автомобили, локации, където да се снима, с реквизит.

Във филма, една от основните сюжетни линии е корупцията във властта, купуването и продаването на гласове, трафика на хора също. Защо засегна точно тези теми? Това ли е животът в България?

Да, смея да кажа, че това е една от линиите, която властта ни прокарва, посредством своето управление - купуването и продаването на гласове, и още куп, куп незаконни дейности, с които властта индиректно се занимава и има участие.

Има и любовна история. Не може без любов.

Да, това е любовта между българин и ромка. Те се запознават на магистралата, тя е проститутка и така. Останалото ще се види във филма.

Ти вече не играеш в театъра в Кърджали. Вече си в Германия. Един от емигрантите за които пишеш във филма. Защо избяга от България?

По същата причина, поради която много млади хора бягат от България. Това е именно безпаричието, несправедливостта и от това, че политическата класа не е заинтересована да задържи младите българи в родината си.

А в Германия как е?

Там имаш една сигурност. Там работиш, знаеш за какво работиш, знаеш какво ще получиш и има тази справедливост, която тук я няма.

Само за малко ли си в Германия?

Мисля, че не е за малко, за съжаление. Аз имам две деца, опитах се тук да работя като актьор. Работих на още едно място. Хвърчах от София до Кърджали и обратно, и не съумявах да свържа двата края. А децата растат и си искат тяхното. И затова аз бях принуден да отида да работя в Германия, за да им дам нормален живот. Аз не искам децата ми да тънат в охолство, но просто един нормален живот. Докато в България това не може да стане. Това е първата причина, втората причина, поради която напуснах театъра това е системата, която днешното управление въведе, която е отвратителна, която иска да превърне българският театър в кебапчийница. В някаква си институция, която видите ли трябва да изкарва пари от което културата изчезна от театъра. В момента в провинциалния театър в България се произвеждат отвратителни представления, евтини и жалки представления, комедийки дребнички, с които ние трябва да забавляваме публиката, все едно сме някакъв цирк, не, че умаловажавам циркът, но в театъра ни вече няма култура.

Казваш в провинциалните театри. Но моето наблюдение е, че не само в тези театри, а и в театрите, които гостуват, софийските, също се правят такива бързокасови постановки.

Тези пътуващи театри от София са с тъй наречените "мечки" - звезди, които ги дават по сериалите и по филмите. Те също правят един евтин театър, с който искат максимално бързо да изкарат пари. Те идват тука да забавляват публиката с евтини смешки, което е много жалко за публиката. Да не ме разбират погрешно тези актьори които го правят, те са уникални актьори, много талантливи, много добри, но просто правят евтини представления. Но жалко за културата. Те не произвеждат култура.

Как очкваш публиката да приеме филма?

Очаквам да се пиеме добре. Мисля, че той доста се доближава до реалния живот. Публиката го живее този живот. Тя е във филма. Така, че мисля, че добре ще го приеме, ще го разбере и може би ще се съгласи с нещата, които се показват вътре. То и това е малко нож с две остриета, защото хората, живеейки в този живот, какъвто съм пресъздал във филма малко може и да ги натовари, че не стига, че го живеят, ами и в киното отиват и пак там виждат същото. Но както се казва е хубаво човек да погледне отстрани нещата и може би ще ги възприеме после по друг начин. Може би ще накараме публиката малко да преосмисли живота, който живее.

И сега дългоочакваният въпрос - кога и къде ще бъде премиерата на филма?

Първо ще се направи предпремиера за всички хора, които участваха, и които погнаха този филм да се случи. Предпремиерата ще бъде в Кърджали. Още не е ясно къде точно ще бъде първата прожекция. Имаме нещо предвид, но да го оставим така. Мисля, че някъде в началото на октомври ще имаме предпремиера.

Лентата е нискобюджетна, има такива фестивали. Смяташ ли да участваш?

Да, смятам да участвам. Само ще кажа, че филмът няма да бъде продаван. Аз не съм го правел с някаква цел той да бъде продаван, да се изкарват някакви пари от него. Защото няма как да се изкарат пари от такъв филм. Дори и от високобюджетен филм в България е много трудно да изкараш пари. Така, че съдбата на филма е на късмет. За мен целта е да достигне до повече зрители.

Ако си представиш възможно най-лошият сценарий на развитие на филм, т. е. нищо да не се получи като отзвук и разбиране от публиката и ако можеш да върнеш времето назад, би ли направил същите саможертви, само, за да видиш филмът си на бял свят?

Хмм. Да, бих го направил. Въпреки, че по време на снимане съм се заклевал никога повече да не го правя това нещо, никога. Но след като отмина това време вече виждам при монтажа някои неща как са се получили, че се е родило нещо. Да, пак бих го направил, но вече бих действал по друг начин.

Аз ти пожелавам възможно най-добрият сценарий на развитие на филма. Очакваме го с нетърпение, особено тези, които очастваме в него!

Благодаря ти за това интервю! Преди премиерата ще те потърсим отново да си поговорим!

Благодаря и аз.

Да, да, разбира се, с удоволствие!

Цялото интервю можете да чуете в прикрепения звуков файл.

Споделете

Основната сюжетна линия прокарва проблеми като корупцията, купуването и продаването на гласове, трафика на хора

Наши кинаджии учат американците как се купуват избори (видео)

БНР подкасти:

Мюжгян Адем: Пандемията увеличи домашното насилие, но все повече жертви търсят помощ

Д-р Юлиян Петров: Образованието не е социална услуга, нужен е труд

Борисов не иска да направи правителство, не може да откаже на Пеевски

Бойко Синапов: Няма да поскъпнат изходните цени на месото, въпреки трудностите за бранша

Валентин Гемеджиев: Ние в Кърджали и Момчилград имаме много специфична техника и трудно се бият хората от този район

Забавянето на онлайн покупките не скъсява 14-дневния срок за отказ

Байрам Байрам: Рухна митът за Ахмед Доган

Радио Кърджали

За БНР