Село Момчиловци е богато на музикални традиции, извор на самобитни изпълнители в Централните Родопи. Момчиловските музиканти са признати майстори певци и свирачи не само в региона, но и по съборите за народно творчество, в медиите, на концертни участия. За познавачите на народната музика и изследователите на музикалния фолклор са познати изявите на Лазар и Костадин Каневски от първия събор-надпяване на Рожен (1961), кларинетистът Тодор Пичуров, талантливите певици Ангелина Никова и Мария Маринска, достигнали професионално развитие в Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Ангелина Никова, родена през 1933 г., е първата родопска певица на ансамбъл „Филип Кутев”, която пренася момчиловските песни в сценичното изкуство. Скоро тя навърши 85 години – повод да ни разкаже за семейството, репертоара и успехите с ансамбъла:
Помня неделните хорà в моето родно село Момчиловци, Смолянско. Съпровождаше ги гайдарят Лазар Каневски. На седенките пеех с жените, където отпусках гласа си да ме чуят надалече. Една от основните причини да заобичам народната песен и в последствие да стана певица е средата, в която съм израстнала. В моето семейство и в рода ни всички пеят. Най-много песни съм научила от стринка ми Иванка Андреева, от баща ми също. Той свиреше на тамбура и пееше. Цялата махала се събираше в нашата къща по празници, бяхме много гостоприемни хора. Запях пред публика още в първи клас. Имахме училищен хор и цялото село идваше да ни слуша. Родопчани са музикални, знаят много песни, пеят навсякъде. 
Както всеки човек и Ангелина Никова има щастлива случайност в живота си. През 1952 г. започва работа като сервитьорка в курорта Пампорово. Сред почиващите е композиторът Димитър Петков, който информира певицата за новосъздадения ансамбъл в София, а диригентът му Филип Кутев търси певици от цяла България.
Явих се на конкурсен изпит и бях приета в състава на Държавния ансамбъл, където изживях най-хубавите си години, споделя Ангелина Никова. – Цялото село се събра да ме изпрати за София. Никога няма да забравя този момент. Дойде и Пичура (Тодор Пичуров – М.В.), той беше известен музикант не само в Смолянския край, но и в Пловдивския. С него съм пяла и по сватби. От 360 певици на конкурса приеха само три, сред тях беше и Тоска Райчева – тракийска певица, аз бях алтистка в трети глас.
„Заборила Яна” е първата родопска песен, която Филип Кутев обработва от репертоара на Ангелина Никова. Нейният алтов глас успешно се вплита в камерни вокални формации с певици от Държавния ансамбъл – триото на „Лале ли си, зюмбюл ли си” с Верка Сидерова и Янка Танева, квартета на „Моме, малка моме”, където пее с Бойка Присадова, Мария Маринска и Добринка Шангова, „Момиченце мало” в дует с Файка Сиракулева и др. В Българското национално радио записва самостоятелно шест песни, обработени от Иван Кирев и Коста Колев в края на 1950-те години. 
В радиото искаха да запиша още песни, но как да ви кажа, аз не бях от тези певици, които да се изявяват и да правят записи. С ансамбъла съм обиколила 28 страни по света. Първото ни турне зад граница беше във Франция от 12 до 15 март 1955 г. Имахме големи успехи, всички се уважавахме – не само певиците, но и с оркестъра, и танцовия състав, подчертава певицата. Както при повечето родопски певци и в репертоара на Ангелина Никова най-голям дял заемат седенкарските, сватбените и гурбетчийските песни – „Слана падна, Гане”, „А га са жениш Минко”, „Росице, руса девойко” и др.
Много се радвам на младите изпълнители, които разпространяват народната песен и така да продължават. Чувствам се горда, когато чуя моя песен и въобще народни песни от цяла България. Не мога да живея без музика, слушам непрекъснато. Това е моят живот, казва 85-годишната певица със запазен родопски стил, репертоар и диалект. Последовател в семейството на Ангелина Никова е племенникът й Тома Карапаунов, дългогодишен хореограф на ансамбъл „Родопа” – Смолян, преподавател в НУФИ „Широка лъка”, възпитаник на Държавното хореографско училище.
Разговора с Ангелина Никова в „Полет над Родопите” и нейни записи от фонда на БНР можете да чуете в звуковия файл.

Обновеният физкултурен салон в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в град Неделино беше официално открит в присъствието на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Поводът за визитата му беше както новото спортно съоръжение, така и разширението на STEM центъра към училището. По думите на кмета на Неделино Боян Кехайов, обновяването на спортния..
Съвременната молекулярна биология навлиза в нов етап, в който синтезът на ДНК вече е ключов инструмент за медицината, биотехнологиите и научните иновации. Д-р Виолета Йорданова, молекулярно-генетичен биолог в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – Кърджали, представя най-новите подходи и технологии, чрез които учените създават изкуствени ДНК фрагменти в..
След завършване на средното си образование Ели Мюмюн е приета в Американския университет в Благоевград и заминава на студентска бригада, което става нейният първи контакт с Америка. Първоначално работи в Бостън, впоследствие се установява в Ню Йорк и Лос Анджелис и така сбъдва детската си мечта. Минава през различни професии – от..
След два интензивни дни на презентации и научни защити, националното състезание по природни науки и екология завърши с ясно послание – качествената работа на учениците изисква повече време. Това заяви комисията, която отчете както рекордна мотивация, така и трудности заради стегнатия график. Двадесет и третото издание на Националното..
Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
В топла среща между приятели и празник на хубавата поезия прерасна представянето за дебютната стихосбирка на литераторката Тонка Хаджинакова. Книгата "Мисли на глас" бе представена, както тя уточни след 4 години , откакто не е идвала в милото й училище - СУ "П.Р.Славейков". Такава беше и атмосферата в залата, празнична и заредена с много..
Птицевъден обект в хасковското село Сусам е засегнат от инфлуенца тип А (птичи грип) , съобщават от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В обекта се отглеждат около 700 пауна , а заразата е открита след проверка по сигнал на собственика. Като предпазна мярка е въведена трикилометрова зона , включваща селата Сусам и..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478