Първите изпълнителски състави в професионалните ансамбли, създадени през втората половина на ХХ век, се сформират от певци, инструменталисти и танцьори, носители на традиционни музикални и танцови умения. Диалектните изпълнители постепенно се откъсват от своята иманентна среда, а работата в тези състави оформя нов творчески облик в нефолклорно пространство. Сред доайените на ансамбъл „Тракия” – Пловдив са граовската певица Бойка Секиранова и кавалджията Иван Антонов. Неотдавна Съюзът на българските музикални и танцови дейци отличи двамата артисти с наградата „Златна лира“ за високи художествени постижения. Иван Антонов и Бойка Секиранова участват в първите музикално-танцови програми на професионалния състав заедно с изтъкнати композитори, диригенти и хореографи: Стефан Мутафчиев, Цветан Цветков, Тодор Пращаков, Кирил Дженев и др. Работата в ансамбъла е целият им съзнателен живот.
Бойка Секиранова е родена в сърцето на Граово (Средна Западна България). Едноименното селище обединява селата Конска и Режанци, Брезнишко.
Родното ми село Граово е малко, но прочуто с песнопойци, от които съм учила песните. Моят репертоар е от възрастни жени, майка ми и дядо ми също пееха много хубаво, разказва Бойка.
Нейният род единствен в България носи фамилията Секиранови. Шестгодишна участва в регионален фестивал. Спомен от тази първа сценична изява остава срещата й с певицата Гюрга Пинджурова, член на журито:
Когато излязох на сцената, хората искаха да ме вдигнат на столче, защото не се виждах. Казах си: Ами ако падна и се изложа, какво ще стане тогава? Гюрга Пинджурова ме взе до нея при журито, разпитваше от кога пея, какви са песните ми. Тогава се явих с бавни граовски песни и действително е за учудване, защото те са тежки, изискват вокална техника. И сега са трудни за изпълнение, след като вече имам опита на певица. Граовци се славят с хумора си, това се е предало и в песните. Когато пее, граовецът осмива недостатъците, които вижда около себе си. Такива са и моите песни – хумористични, но не забравям и безмензурните „марковски“ песни.
След гимназията Бойка постъпва в школата за ръководители на самодейни състави в Пловдив. По това време се сформира ансамбъл „Тракия” и на 1 март 1975 г. се сбъдва голямата й мечта. В състава тя носи богат репертоар от граовски песни, върху които се създават емблематични за пловдивския ансамбъл партитури. 40 години солира в хоровите обработки на „Ой, шопе”, „Хубава мома”, „Пило ли е магарето вино”, „Мито, мори” и др. Известни са два записа с нейни песни в Радио Пловдив – „Преминула бела Бека” (1979) и „Седнало е Нине” (1987) (обр. Т. Пращаков), издадени в две грамофонни плочи (ВНА 1038, ВНА 12177) и „Дамян танац води“ (обр. М. Попов), включена в компактдиска „Гроздана“ (2000). Защо обаче, певицата не записва самостоятелно, като се има предвид изпълнителския стил и репертоар, които притежава? Вероятно от тук нататък Бойка Секиранова ще намери повече време за звукозаписна дейност. "Нека новите колеги обичат работата си така, както аз обичах моята през тези 40 години в ансамбъла", каза пред младите изпълнители певицата.
Един от първите оркестранти в състава на ансамбъл „Тракия” е кавалджията Иван Антонов. Въпреки, че семейните корени са от Ряховци, Габровско, той е познат като музикант с тракийски инструментален почерк. От малък е откъснат от родното място, но музикалната основа получава от местния учител Иван Цветков.
Не мога да кажа, че този край е без традиции в народната музика, но е по-беден в тази област. Като изпълнител трябваше да се развивам и да обогатявам репертоара си. За това предимно свиря тракийска музика, тя е по-богата на орнаментика и предразполага за повече импровизации, уточнява Иван Антонов.
Завършва музикалното училище в Котел, където му преподава известният кавалджия Никола Ганчев. В обучението и усъвършенстването на музиканта допринасят и други кавалджии-тракийци – Драган Карапчански и Стоян Величков. Трябва да отбележим, че музикалната дарба при него не е семейна традиция, но той е наследил една друга черта в рода си – любовта към природата и животните. "Може би това най-много е помогнало да засвиря на кавал и да избера тази професия", добавя той. Постъпва в оркестъра на ансамбъл „Тракия” през 1977 г. и в продължение на 40 години е част от него. За фонда на БНР Иван Антонов регистрира записи на пиеси за кавал и оркестър: „Ряховски мелодии”, „Овчарски свирни”, „Песен и кръвенишка ръченица”, Ряховско хоро”. Кавалджийската традицията в ансамбъла днес продължават неговите колеги Георги Кънчев, Темелко Иванов и Дамян Йорданов, търсен е от млади последователи в народната музика.
Работата в ансамбъла много помогна в развитието ми на артист-оркестрант. Именно тук открих своите възможности като изпълнител и намерих поле за изява, признава музикантът.
В ансамбъл „Тракия” Иван Антонов създава семейство с тракийската певица Златка Стефанова, дългогодишен солист и хормайстор. Музикално-сценичната традиция в семейството им е наследила тяхната дъщеря Таня, класическа балерина в Държавна опера – Пловдив.
На 23 юли певецът Филип Синапов и съпругата му Дамяна станаха родители на син – малкия Калин. По стародавен родопски обичай на 40-ия ден от раждането детето се посреща в рода със специален ритуал – „смидаль“. Именно така семейството отбеляза празника в Гърнатскине конаци, където се събраха близо 700 гости. Обредът бе извършен от близка на..
В РЗИ в Кърджали поставят имунизации на бременни жени срещу коклюш, който може да доведе до усложнения и смърт на бъдещето бебе. Изискването е на жените да са между 27 и 36 гестационна седмица, включително на бременността си. Ваксините се поставят в имунизационен кабинет с работно време от 9 до 11 и от 13 до 15 часа. Ваксинирането..
Около 200 ученици ще прекрачат прага на Професионалната гимназия по селско и горско стопанство в Кърджали тази есен. Това съобщи директорът на училището Мустафа Шефкет. „Напълно сме готови. Учениците са около 200 – заедно със самостоятелната форма на обучение, дуалната и дневната,“ каза той. През лятото в гимназията са извършени ремонти...
На 9 септември 1944 г. България поема по нов път, който променя съдбата ѝ за десетилетия напред. За едни това е начало на социална справедливост, за други – начало на диктатура и репресии. По темата разговаряхме с младия историк Любомир Колев в ефира на Радио Кърджали. „Истината е някъде по средата. На 9 септември се случва преврат – свалят се..
На 7 и 8 септември в Приморско ще се проведе 18-ото издание на Националния детски фолклорен фестивал „Орфей пее с морето“. Форумът събира деца от цялата страна, за да представят най-доброто от българската народна песен и танц. Основен организатор е Младежки комплекс „Хелиос“ – Приморско, а съорганизатори са Националното училище за фолклорни изкуства..
В неделя (07.09.2025) в димитровградското село Злато поле ще се проведе националният фолклорен фестивал „Злато поле танцува и пее, Тракия люлее“. За подготовката и очакванията около събитието разказа Тенчо Тенчев – народен певец и секретар на НЧ „Просвета - 1921“, организатор на фестивала. „Тази година е за втора поредна година фестивала. На сцената в..
Фолклорната група „Дунята“ от село Черничево, община Крумовград, се завърна с медали и отличия от два престижни фестивала – Световния шампионат по фолклор „Еврофолк“ в Свети Влас и тракийския събор „Богородична стъпка“ в Старозагорските минерални бани. За впечатленията от участията разказа Пепа Балабанова – част от групата. „Ние се завърнахме с..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478