Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Максим Беневисти: Добрината е тук, в България

И баща ми, и чичовците ми, и близките ми казваха: Нас българите ни спасиха

Снимка: Dnes.bg



Знае ли се цялата истина за еврейския въпрос в България в периода 1941- 44 година?
Преди дни в Неделино бе открита паметна плоча в знак на почит към евреите, полагали принудителен труд в Източните Родопи. По това време е в сила   Законът за защита на нацията, приет през  1941 година. В този период в България е имало 11 трудови лагери за български евреи.
Защо не трябва да забравяме историята? Да се срамуваме ли от лагерите за принудителен труд на българските евреи и да се гордеем  ли с нашето историческо минало? По тези теми Ангел Чавдаров разговаря с д-р Максим Беневисти, председател на фондация "Цедака" и член на изпълнителното бюро на организацията на евреите в България "Шалом", председател на фондацията „Цедака - Шалом”, организация, която се  занимава  с благосъстоянието на евреите пострадали по времето на Холокоста.

Много е изписано за спасяването на българските евреи, но малко се знае за трудовите лагeри в България в периода 1941-44 година. Какво повече може да ни кажете за тези лагери?

Задължението за трудова повинност на българските евреи произтича от Закона за защита на нацията от 1941г. В него има текст, че всички мъже евреи  на възраст от 18 до 45 години, по-късно се променя от 20 до 50 години, са длъжни да полагат ежегоден труд. Най-интересното е, че трудовите лагери, преди да станат такива, са били Трудови войски. Но нацистите заявяват, че не могат да приемат техен съюзник да има евреи в своите военни части, макар и наказателни по смисъла на закона. Тогава ги отделят в отделни дружини, в отделно ведомство, от армията те са прехвърлени към Министерството на благоустройството. Всеки си чака повиквателната. Работа на Комисарството по еврейските въпроси е да ги призове.Всяка година служиш в различна дружина. Първото, което трябва да кажем, че трудът в тези дружини не е заплатен. Работи се от март до ноември. Този труд, освен че е безплатен и принудителен, е свързан с една дисциплина, чиято основна цел е да се тормози евреина. Другото, още по-страшно е, че ако си ерген ще отидеш да работиш безплатно, ще ти дават някаква храна - хубава, лоша, все пак война е...Ако обаче имаш семейство? Кой ще изхранва семейството ти по това време? Кой ще те вземе на работа, като знае че ще те вземат в лагера март и ще те освободят през септември? Така че този тормоз е бил много тежък.

В България не можем да говорим за Холокост, защото липсва унищожаване на евреите. Те са спасени от българския народ, но има елементи на Холокоста, един от тях е принудителният труд. Трябва да споменем, че евреите са работили сравнително съвестно, но все пак трябва да отчетем и факта, че робският труд е безплатен, но и неефективен.

Правени ли са изследвания колко такива лагери е имало на територията на България?

Има и те са правени от Държавния военен архив и Държавната агенция на архивите. Има материал, който подробно описва всяка трудова дружина. Има пълен списък на местата, където е имало трудови лагери. Това са палатки, бараки и землянки. Защото, когато строиш път, трябва да се местиш по отсечките. Няма неизследвана част от тази история. Друг е въпросът, че за този проблем дълго време не се говореше, защото ние не сме свикнали да гледаме и бялото, и черното. Винаги ми се е струвало, че ние евреите, както и нашите български приятели, сме омаловажавали това, което е направил българският народ, неговата интелигенция и църква за спасяването на евреите. Като говорим за притесненията, вижте, винаги има спасители и палачи. Има такива, които са приели закона и са го провели. Между другото доста ефективно, с доста непривична за българската администрация, и в онези, и в сегашните години, акуратност. Може би защото е бил провеждан от хора обучавани в нацистка Германия и самите те са били идейни антисемити. Важното е, че балансът, за разлика от много други страни, е в полза на тези, които силно са съчувствали и помагали. И баща ми, и чичовците ми, и близките ми казваха: "Нас българите ни спасиха". Ето това е останало в главата на хората, преживели този период.

Трудовите групи е нещо, което трябва да се помни!  Трудовите групи в никакъв случай не трябва да бъдат източник на гордост, но същевременно не могат да бъдат и източник на порицание, освен за властта която ги е организирала. Те са си понесли отговорността още през 1944г.

Това е историята на трудовите групи. Същевременно тя беше съзнателно затворена в годините преди 1989, защото принудителният труд на евреите напомняше много на безплатния труд на бригадирите в онези години. Слава Богу, сега за този въпрос започна все по-често да се говори. Неделино е второто място, където се открива възпоменателна плоча. Първата такава е в Брезник. Да се открие такава плоча зависи преди всичко от кмета на района. Организациите "Шалом" и "Негев" нямат юристдикцията да издигат такива паметни знаци. Където намериш отзивчив кмет, там маркираш. Цел - да се маркират местата. Нека се маркират повече места, нека хората знаят. Благодарение на тези паметни плочи в Брезник и Неделино си спомниха за евреите. Хората ги бяха забравили. А това е уважение към паметта на нашите предци, уважение към паметта на тези българи, които ги спасиха от смърт.

75 години от десанта в Нормандия и 74 години от края на Втората световна война. Има ли нужда българите да знаят повече за историческия период 1941- 44 година?

Аз не съм историк. Инженер съм по образование и съм доктор на техническите науки. Историята е мое хоби. Аз се занимавам с нея, включително и със собствени средства, и съм вложил своето време. Затова мога да изразя своето лично мнение. Аз смятам, че няма период от българската история, който да не е притулен. Особено последните 140 години, това което се нарича най-нова история. Притулен е и периодът до 1941 година, и периодът 1941-1944 година, притулен е и периодът след това, който не е един. За спасяването на българските евреи, за това което е направил българският народ, нашият ученик не научава нищо. Преди 2-3 години си бях купил всички учебници за среден курс по история и внимателно прегледах текстовете засягащи този въпрос. Две изречения са. Това е толкова безлично, а е хубаво да се знае повече. Българският народ обича да с вглежда в себе си и да си прави някакъв вид харакири. Да покажем лошото в себе си, къде сме били подли, къде сме сгрешили. А знаете ли че, поне според мен, балансът на българската история в последните 140 години е силно в полза на благородството на българския народ. Като се започне от Съединението и стигнете до последните десетилетия, когато България избегна участта на много други балкански държави и не допуснахме по никакъв начин да имаме кървави конфликти на етническа основа. Когато говорим за евреите - това е най-големият хуманен принос на българския народ за последните 140 години. Обикновено светът, който ние наричаме свят, подминава приноса на българите. Всички знаят за спасяването на датските евреи и почти никой не знае за спасяването на българските. Даже професионални историци казват: "Така ли беше?". Добрината е тук в България. Защото българските евреи са били изселени в села, в които местното население никога не е виждало евреи и въпреки всичко са им помагали да оцелеят. Мисля, че трябва да говорим повече за хубавото, което са направили българите. Много обичаме да се самоунижаваме и самокритикуваме. Има кой да ни критикува и унижава. И е правилно да се посочва на ония, които ни смятат за изостанали в цивилизационното си развитие, съвсем не са били благородни. Говоря за една Холандия, където лесно депортирали евреите, защото местната администрация била много изпълнителна. Това холандските историци обясняват като национална черта - видите ли, много сме изпълнителни.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Ангелина Костова

Седмокласниците се явяват на НВО на 19 и 21 юни

От  завършващите  общо 1101-н седмокласници в област Кърджали, допуснати до явяване на изпити по български език и математика на предстоящото национално външно оценяване са 1083-ма. Това съобщи в ефира на Радио Кърджали Ангелина Костова, началник на Регионалното управление на образованието в Кърджали. „ Има разлика, защото имаме ученици, насочени..

публикувано на 17.06.24 в 20:51

На Петровден "С песните на Георги Чилингиров" в родното му село

В Смолянското село Полковник Серфимово ще се проведе VI Национален фолклорен фестивал "С песните на Георги Чилингиров". Фестивалът е съчетан и с празника на селото, който е на Петровден - 29 юни (събота). Организатор е читалище "Отец Паисий". Георги Чилингиров е първият родопски народен изпълнител, който започва да пее и популяризира родопските..

публикувано на 16.06.24 в 14:10
Тракийски събор Кърджали

Тракийци се събират на събор в Кърджали

За 23-та поредна година тракийци се събират в Кърджали, за да покажат красотата на тракийския фолклор. “Тракийски събор Кърджали 2024” ще се проведе в парк Простор на 29 юни. Откриването е в 10:30 ч. Организатори на събора са Тракийско дружество “Димитър Маджаров” и Народно читалище “Тракия - 2009”, със съдействието на община Кърджали. Целта на събора..

публикувано на 15.06.24 в 14:35

Еленът лопатар и благородният елен поддържат мозаечния пейзаж в Родопите

Обитаваната от благородните елени територия в Източни Родопи се е увеличила близо десет пъти. А ареалът на елените лопатари - около пет пъти благодарение на разселените над 1000 животни от двата вида от фондация "По-диви Родопи".  „ Продължаваме напред, ще се стремим да надградим тези постижения с допълнителни бройки животни на..

публикувано на 13.06.24 в 16:50
Светлин Тачев

Светлин Тачев, "Галъп": ДПС може да се окаже втора политическа сила в страната

ДПС може да се окаже втора политическа сила в страната, коментира Светлин Тачев от "Галъп интернешънъл болкан" в ефира на Радио Кърджали: "ДПС вероятно ще е втора политическа сила. При всички има ерозия, но тук ниската избирателна активност със сигурност дава възможност на по-добър резултат на ДПС, тъй като на тези избори по-скоро отидоха да..

публикувано на 10.06.24 в 10:47

Ботевци представиха Кърджали в Шестия национален преглед на фанфарните оркестри

Фанфарният оркестър при Езикова гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали навърши 10 години. Наскоро момичетата и момчетата, които участват в него, прославиха името на родния Кърджали из страната, като изпълниха спонтанни концерти и участваха в участваха в Шестия национален преглед на ученическите духови и фанфарни оркестри и мажоретни състави в..

публикувано на 09.06.24 в 00:39
Пчеларовци честваха с шествие и тържество 24 май.

За "Женско царство" се подготвят в Пчеларово

Докато в повечето български села културните прояви оредяват и читалищата все повече опустяват, в чернооченското село Пчеларово е обратно. С всяка следваща година се възражда някоя от старите традиции. След възстановките на ритуали от миналото, като Бабинден, Лазаруване, Коледуване, активистите на читалище "Иван Буюклиев - 1926" сега са се заели да..

публикувано на 08.06.24 в 20:03