Кирковското село Бенковски носи името на българския революционер Георги Бенковски. В селото живеят около 2200 души.To е едно от големите села в община Кирково, разположено на левия бряг на река Върбица, между двата гранични пункта Маказа и Златоград. Природата около Бенковски е изваяла причудливи форми в скалните масиви, които привличат туристите. Интересната структура на скалите е дала чудесна възможност на природните стихии да извае формите на лъвска глава, жаба, костенурка и гъби.
На тези места личат много добре и следите, оставени от траките - скални ниши, скални гробници и светилище с изсечени в скалите шарапани за ритуален добив на вино.
Срещаме се с Боряна Хъзова, която от 9 май 1979 година е част от администрацията на Бенковски, а днес - кмет на селото.
„Село Бенковски е било община до 1977 година, когато Калин Димитров е председател на общината. Тук живееха 17 хилядно население, в община Бенковски. През 1986 година се обединихме три общини в една – Бенковски, Подкова и Кирково, която беше с 6 хиляди население, но стана център на общината. Днес, селата Бенковски и Подкова се водим микрорайони на община Кирково. В селото живее смесено население – българи мохамедани, турци, християни и роми, но разбирателството между нас е много добро,“ разказва кметът Боряна Хъзова.
В миналото село Бенковски е носело името Кирил. Селището се е водило на подразделение към Пашмаклийска (Смолянска) област, околия Златоградска. През 40-те години на миналия век Бенковски минава към Кърджалийска околия.
Околностите на Бенковски пазят много исторически тайни. В своите статии в периода 1937-1943 г. Николай Иванов прави археологически и етнографски проучвания на Източните Родопи. В една статия той описва предание, че в двора на джамията в Бенковски, е намерен гроб, за който се смята, че е погребан Патриарх Евтимий, но мощите му са прибрани от местен турски велможа.
Малко по-нагоре от джамията се намира единствената действаща църква в община Кирково. Тя събира малкото останали християни в селото и околните села. Църквата носи името „Свети Дух“, построена първоначално през 1934 г. като дървен параклис. Впоследствие през 1942 г. е построена масивната каменна сграда с камбанария, която е осветена от митрополит Кирил през 1949 г. За строежа на църквата ни разказва Владимир Петров, учител в местното училище.
“През 1916 година от Устово (в.а. днес квартал на Смолян) слизат няколко християнски семейства, като Базлянкови, Миневи, Михалевски и други. Заживяват и се устройват в Бенковски. По-късно решават, че имат нужда от храм и с лични средства построяват дървен параклис. Tой съществува до към 1934 година, когато общината им отрежда място, където да почне строеж на масивна сграда. Това е днешната църква „Свети Дух“. Започнал строежът през 1934 година и е завършен през 1941 година. Първия свещеник в църквата е Атанас Аролски от Смолянско", разказва Владимир Петров.
Духовникът починал през 2015 година на 95 години, с което е бил най-възрастният свещеник в Смолянска област. Водил е църковни служби до последно в няколко чепеларски села. Той е погребан в двора на църквата "Св. Пророк Илия" в село Хвойна.
Иконостасът на църквата "Свети Дух" в Бенковски е голям и красив, реставриран преди време в Кърджали. По време на Възродителния процес в региона са правени опити за взривяване на храма, но неуспешни. Тогава е пострадал само иконостасът. Днес покривът на храма е компрометиран и при всеки дъжд водата протича вътре, дори може да се видят следи от теча по стените. Козметичен ремонт на църквата не е правен с години. Сега предстои да се отремонтира покрива, да се подменят греди и керемиди. За предстоящия ремонт споменава и кметът на Бенковски Боряна Хъзова, която иска да сe направи голяма порта с алея към храма.
Според християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела.
Църковният празник Свети Дух е винаги 51 дни след Великден и се празнува на деня след Петдесетница. Православната църква отдава почит на Светия животворящ Дух, който е третото лице на Светата единосъщна и неразделна Троица.
Ако пътувате из региона на Източните Родопи и Кирковско, спрете за 20 минути в Бенковски, и посетете този храм.
Чуйте повече в прикачения звуков файл.
В делегация от наши поети и писатели се включиха кърджалийските поетеси и автор на детска литература Вилдан Сефер и Божидара Ангелова. Творците посетиха албанските градове Дуръс и Елбасан, където се срещнаха с етническите българи зад граница, а поводът бе 24 май. Част от групата бяха и поетите: Мариела Конова, Минко Танев и Христо..
За безопасността на алтентативните на автомобилите средства за придвижване като тротинетки, ролери, скейтборди и велосипеди разговаряхме с Габриела Руменова от платформата "Ние, потребителите". От изключителна важност е да се следи както за изправността на превозното средство, така и спазването на инструкциите за употреба и ползването на..
Голямо пано, изобразяващо красотата на кирилицата "Азбука на живота", представиха творците в Керимовата къща в Кърджали в навечерието на 24 май. Това не е нова идея, но този път се реализира по друг начин, каза галеристът Пенка Атанасова. 30 букви бяха представени върху 30 платна от 13 художника, а гости на откриването бяха ученици от..
Във втората част на предаването си спомняме за един от най-великите рок вокалисти на нашето поколение Крис Корнел, който се присъедини към небесния хор на 17 май преди 8 години. Ще чуем и какво нарисуваха творците на Кърджали за 24 май и какво завещата на децата, които участваха в работилницата за букви в Керимовата къща. Очакват ни изненади,..
На 31 май в смолянското село Виево ще се проведе традиционният празник на селото. Събитието се отбелязва ежегодно в последната събота на месец май и събира жители, гости и потомци на виeвци от близо и далеч. Подготовката вече е в разгара си, а програмата обещава богати емоции и много родопски дух. „ Това е традиционен празник за нас. Винаги го правим в..
На 31 май и 1 юни 2025 г. в родопското село Широка лъка ще се проведе седмото издание на фолклорния конкурс „Широка лъка пее, свири и танцува“. Организатор на събитието е Националното училище за фолклорни изкуства, с подкрепата на Министерството на културата, Община Смолян и Кметство Широка лъка. Ганчо Гавазов – учител по гъдулка и диригент на..
Една нова родопска песен събира в себе си обичта, вдъхновението и дълбокото уважение към една от най-значимите фигури в традиционната ни музика – бай Дафо Трендафилов. Музикалният проект, озаглавен „Песен за бай Дафо“ , е дело на известния гайдар Христо Коритаров и младия народен певец Даниел Караасенов.Песента възниква като дълбоко лична инициатива на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478