Църквата "Св. Пророк Илия" в село Дорково – малкият „Св. Александър Невски“

Църквата "Свети Пророк Илия" в село Дорково е умален вариант на катедралният храм „Свети Александър Невси“ в София.

Строежът на храма започва през 1926 г. по инициатива на кмета Ангел Нисторов и свещеник Фоти Минов, преселник от село Клепушна, Серско. Една част от средствата за построяването на църквата са осигурени от общината, а друга част, както и доброволен труд, са от местното население - българи християни, армъни и българи мохамедани. Архитект е Костадин Мумджиев. Открита е през есента на 1928 г.

Представлява кръстокуполна църква с абсида на изток и камбанария, в която има две камбани. Голямата камбана е дарение от Щерю Караманов. Дължината ѝ е 20 м, ширина 13 м и височина 20 м, с площ 265 квадратни метра. Централният купол е с четири полукръгли свода. Източната страна на наоса завършва с олтар с един престол, а западната част с емпория.

Мария Божанова, която 32 години работи в храма разказва, как нейния баща, когато бил 18-19-годишен ходел из селото и събирал яйца, които използвали за изографисването на храма.

„Баща ми е станал приятел с художниците и той им е помагал, като е събирал яйца. Ходел е от къща на къща в селото и така събрал близо 400 яйца, които били използвани за боядисването на иконите в храма. Пращали са го за билки в гората да събира, които са трябвали, за да стане дадения цвят. Така, че всичко това тук е направено с естествени бои – яйца и билки от гората.“ Разказва Мария Божанкова.

В Дорково живеят българи християни, българи мохамедани, власи, наричани армъни и роми.  

„Никога не сме се карали, не сме влизали в пререкания. Живеем си добре всички заедно. Когато те празнуват Байрям разменяме си подаръци, а когато ние празнуваме Великден те идват при нас и им даваме яйца и козунаци и така. Ромите минаха към сектите, власите се поизселиха, а българчетата и българо мохамеданките се женят и идват в църквата да си кръщават децата,“ разказва още Мария.

Църквата „Свети Пророк Илия“ се обслужва от свещеник, който идва от Костандово.

„Не мога да оставя тоя хубав храм затворен, само за това седя тука. Всеки ден в седем – осем, кога ми уйдиса до осем вечер е отворено. Може един човек да влезе, но църквата е отворена, за заповяда, разказва възрастната жена.

Чуйте цялото интервю в прикачения звуков файл.