Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Моняк, перлата на катерачите в Източните Родопи

По традиция в дните около Великден край Широко поле се провежда Алпиниада по скално катерене

Христо Тодев
Снимка: Радио Кърджали

От петък, 22 април, до неделя,  24 април 2022 г. на масива на Момина скала под крепостта Моняк се провежда 24-та клубна Алпиниада - традиционно скално катерене на Моняк. Организатор на събитието е клубът по алпинизъм "Хеброс 99" в Димитровград. Малцина знаят, че крепостта е едно от най-популярните за катерене места в Източните Родопи. Малко е известно също и това, че има три скални масива за катерене, а маршрутите са над 80. Някои от тях носят звучните имена Славянска писменост, Щастливеца, Дяволската камина, Баба Яга, Горски пътник, Винкела, Черешка, Надежда, Приятели. 

Алпиниадата се провежда по традиция в дните около Великден, което е малко неудобно за посетителите, но така се е установило от близо 40 години, разказва Христо Тодев от клуба по алпинизъм "Хеброс 99" в Димитровград. Той се надява на хубаво време, за да се съберат ентусиасти, които да катерят. Това трябва да са подготвени и практикуващи алпинизъм хора, тъй като скалите са с висока трудност и не са за начинаещи катерачи, обяснява Христо Тодев. Миналата година са дошли около 15 души от различни места на България, а в силните години на Алпиниадата участниците са надхвърляли 40.

По традиция преобладават катерачите от Хасково и Димитровград. Често идват от Смолян, Пловдив, София. В Кърджали няма клуб по алпинизъм и не сме виждали на нашите събития активни катерачи, въпреки че има хора от района, които са участвали през годините в разработването на маршрутите за катерене, казва Христо Тодев. 

Скалата под Моняк е много нетипична, няма нищо общо с останалите скали за катерене в България. Тя е твърд риолит с нацепени колони и има наковани маршрути, казва Христо Тодев. Само с клинове се катери и с джаджи, френдове и клеми. Не се пробива скалата с болтове. Самата скала е ронлива. Опасно е, ако човек не внимава, защото ерозията руши постоянно скалата и постоянно се налага почистване на маршрутите, обяснява той.

Под Моняк има три основни големи стени - южна, която гледа към Лисиците; югоизточна - най-високите маршрути са там; има и североизточна, която е в сянка следобед и много удобна за катерене, с по-леки маршрути, но е най-дълга - 120 метра. По трите стени за тези близо 40 години дейност сме прокарали над 80 маршрута, с вариантите може би стигат до 100, разказва Христо Тодев и обяснява, че от десетина години не са катерили откъм южната стена, за да не притесняват лешоядите, които са си направили там гнезда. Самата Момина скала, където от години се провежда Алпиниадата, не се вижда от върха, но е близо 90-метрова скала. Там е първият маршрут, прокаран през далечната 1983 година. Той е създаден от Митко Попов, основател и дълги години ръководител на клуба по алпинизъм "Хеброс 99", и Неджметин Захириев от близко до Кърджали село, който впоследствие се отказва да катери. Попов е основният инициатор за развиването на обекта Моняк, заедно с Димитър Колешев от Хасково - един от малкото българи и изобщо хора в света, които са изкачили Транго Тауър в Пакистан. Двамата са разработили повечето от познатите днес маршрути, разказа още Христо Тодев. 

В Източните Родопи има и други места за катерене, но разработените скали не са много. Такива са например край Горно Брястово и в района на Долно Черковище в област Хасково. Но Моняк е най-красив и като гледка, и като удобство за участниците, и катор разнообразие на маршрутите, затова винаги се връщаме там, казва Христо Тодев.


Цялото интервю на Станислава Георгиева с Христо Тодев може да чуете в прикачения звуков файл



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

БСП отстъпва по ротацията на председателя: отговорност или компромис?

Българската политика отново прикова вниманието – Националният съвет на БСП реши да направи крачка назад по въпроса с ротацията на председателя на парламента. Решение, което предизвика полярни реакции – за едни то е знак на политическа отговорност, за други – проява на компромис. В ефира на Радио Кърджали гостува Назми Мюмюн, бивш член на..

публикувано на 29.10.25 в 15:30

RNK ваксините – научният пробив, който променя бъдещето на медицината

RNK ваксините станаха част от живота ни по време на пандемията от COVID-19, но днес науката вече гледа отвъд нея. Този иновативен подход към имунната защита отваря нови възможности – не само срещу вируси, но и при лечението на ракови и генетични заболявания. Как точно работят RNK ваксините, защо се оказаха толкова ефективни и какви потенциални..

публикувано на 29.10.25 в 15:11
венцислав Йосифов пред една от изрисуваните спирки

В Източните Родопи дивата природа е запазена в чист вид

По идея на фондация "По-диви Родопи" три автобусни спирки в общините Момчилград, Черноочене и Ивайловград бяха изрисувани с диви животни и цветя. Автор на тези картини в природата е художникът Венцислав Йосифов - Джермейн, който преди дни завърши последната си "природна" творба в Черноочене. "Винаги е голямо вълнение да рисувам във вашия район,..

публикувано на 29.10.25 в 10:27
Мария Митрева

Атанас Митрев от Езиковата гимназия прослави Кърджали в „Стани богат – Златна лига“

Дванадесетокласникът от Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали Атанас Митрев се представи блестящо в специалното издание на телевизионното състезание „Стани богат – Златна лига“, посветено на младите и талантливи участници от цялата страна. Младият кърджалиец демонстрира завидни знания, бърз ум и впечатляваща съобразителност, като..

публикувано на 28.10.25 в 17:32

Свети Димитър през очите на Димитър Димов

На 26 октомври се отбелязва празникът на Свети Димитър – един от най-почитаните светци в българската традиция, символизиращ началото на зимата. В народния календар този ден е свързан с важни промени в живота и природата. Историкът и изследовател Димитър Димов, водещ на предаването „По стъпките на историята“ в Радио Кърджали, споделя интересни факти..

публикувано на 26.10.25 в 17:25
доц. Любомира Николаева-Гломб

Доц. Любомира Николаева-Гломб: Ваксините станаха жертва на своя успех

Какво научиха учените от ковид пандемията? Има ли опасност от нашествие на нови вирусни заболявания по нашите земи? От кои болести трябва да се притесняваме? Как влияят промените в климата в разпространението на болестите? Защо са полезни ваксинациите?  Радио Кърджали потърси отговорите от вирусолога доц. Любомира Николаева-Гломб. Тя беше..

публикувано на 24.10.25 в 11:23