Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Маринова: Не вадете кърлеж с мазнина или с въртене по часовниковата стрелка

д-р Магдалена Маринова
Снимка: Личен архив

Д-р Маринова: Не вадете кърлеж с мазнина или с въртене по часовниковата стрелка

Опасно е кърлеж, впит в човешко тяло, да бъде премахван със заливане с мазнина. Това доказват последните научни изследвания, посочи в ефира на Радио Кърджали д-р Магдалена Маринова, началник на Инфекциозно отделение в МБАЛ „Д-Р Атанас Дафовски“ В Кърджали. „Когато се сложи мазнина се запушват въздухоносните пътища на кърлежа и той повръща, хемолимфа, и ако е заразен, по тоя начин в раничката попадат много повече вируси, ако той носи вирус на съответно заболяване. Затова не трябва да се слага мазнина. Ако има подръка пинсета или да бъде обхванат кърлежа и много внимателно да се издърпа нагоре с въртеливи движения. Пак битува – да се върти по посока на часовниковата стрелка. Не, не е необходимо. Хоботчето е като свредела, който ние използваме, за да извадим тапа на вино. Затова с въртеливи движения. Ако случайно при това вадене се скъса и остане част, тогава задължително трябва да се посети личен лекар или медицински център. Ако кърлежът се свали целият, той трябва да бъде поставен в книжка и да се изгори“, категорична е д-р Маринова.

Размачкването между пръстите или пък удряне с камък, каквито методи на унищожаване се коментират сред хората, са опасни. При размачкване между пръстите е възможно заразената хемолимфа да попадне върху наранена кожа и така да проникне и внесе заразата отново у човека.  При удар с камък може да попадне върху лигавицата на окото и това се явява „входна врата“ за вируса. При изваждане на кърлеж, раната се почиства по стандартния начин, но не се затваря с превръзка.

В следващите два-три дни мястото трябва да се наблюдава дали ще се получи зачервяване, оток, болка, сърбеж. „Ако това нещо се случи, веднага се да се обърнат към личен лекар или инфекционист“, посъветва д-р Маринова.

 „Ако в следващите дни се появи нещо от това, което изброих, е добре да се отиде, защото има няколко възможности. Първо да се развие алергична реакция към тая хемолимфа, на кърлежа, която е попаднала в раничката. Може при това ухапване да се зарази с обикновени стрептококи, стафилококи, които се намират в кожата и да предизвика локален възпалителен процес. И третото, което е най-важното –  ако се появи температура, зачервяване болка задължително, защото кърлежите пренасят три много важни заболявания –  Лаймска, Марсилска и Кримска хеморагична треска. И вече тука е ролята на лекаря да прецени има ли опасност, има ли вероятност кърлежът да носи съответния причинител на съответното заболяване и как да се реагира по-натам“, съветва специалистът.

Добре е кърлежът да бъде изваден от тялото възможно най-скоро, защото колкото повече престоява у човека, толкова по-голяма е вероятността да прехвърли вируса, ако е заразен.

Д-р Маринова насочи вниманието и към профилактиката. Задължително е тревните площи в населените места да се обработват против кърлежи. При разходка в гората пък хората да са добре облечени – със светли дрехи с дълги ръкави и крачоли. Огледът на цялото тяло след завръщане у дома също е задължителен.

Комарите също могат да пренасят сериозно заболяване, което предизвиква възпаление на мозъчните клетки, известно като енцефалит. Гърция е ендемичен район за заболявания от този тип. Лекарите съветват да сме внимателни при летуване в съседната страна.

Повече подробности можете да чуете в прикачения звуков файл.


По публикацията работи: Галина Стефанова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

БСП отстъпва по ротацията на председателя: отговорност или компромис?

Българската политика отново прикова вниманието – Националният съвет на БСП реши да направи крачка назад по въпроса с ротацията на председателя на парламента. Решение, което предизвика полярни реакции – за едни то е знак на политическа отговорност, за други – проява на компромис. В ефира на Радио Кърджали гостува Назми Мюмюн, бивш член на..

публикувано на 29.10.25 в 15:30

RNK ваксините – научният пробив, който променя бъдещето на медицината

RNK ваксините станаха част от живота ни по време на пандемията от COVID-19, но днес науката вече гледа отвъд нея. Този иновативен подход към имунната защита отваря нови възможности – не само срещу вируси, но и при лечението на ракови и генетични заболявания. Как точно работят RNK ваксините, защо се оказаха толкова ефективни и какви потенциални..

публикувано на 29.10.25 в 15:11
венцислав Йосифов пред една от изрисуваните спирки

В Източните Родопи дивата природа е запазена в чист вид

По идея на фондация "По-диви Родопи" три автобусни спирки в общините Момчилград, Черноочене и Ивайловград бяха изрисувани с диви животни и цветя. Автор на тези картини в природата е художникът Венцислав Йосифов - Джермейн, който преди дни завърши последната си "природна" творба в Черноочене. "Винаги е голямо вълнение да рисувам във вашия район,..

публикувано на 29.10.25 в 10:27
Мария Митрева

Атанас Митрев от Езиковата гимназия прослави Кърджали в „Стани богат – Златна лига“

Дванадесетокласникът от Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали Атанас Митрев се представи блестящо в специалното издание на телевизионното състезание „Стани богат – Златна лига“, посветено на младите и талантливи участници от цялата страна. Младият кърджалиец демонстрира завидни знания, бърз ум и впечатляваща съобразителност, като..

публикувано на 28.10.25 в 17:32

Свети Димитър през очите на Димитър Димов

На 26 октомври се отбелязва празникът на Свети Димитър – един от най-почитаните светци в българската традиция, символизиращ началото на зимата. В народния календар този ден е свързан с важни промени в живота и природата. Историкът и изследовател Димитър Димов, водещ на предаването „По стъпките на историята“ в Радио Кърджали, споделя интересни факти..

публикувано на 26.10.25 в 17:25
доц. Любомира Николаева-Гломб

Доц. Любомира Николаева-Гломб: Ваксините станаха жертва на своя успех

Какво научиха учените от ковид пандемията? Има ли опасност от нашествие на нови вирусни заболявания по нашите земи? От кои болести трябва да се притесняваме? Как влияят промените в климата в разпространението на болестите? Защо са полезни ваксинациите?  Радио Кърджали потърси отговорите от вирусолога доц. Любомира Николаева-Гломб. Тя беше..

публикувано на 24.10.25 в 11:23