Нил-Су Керимоглу печели призови награди в международни конкурси за пиано

Нил-Су Керимоглу, ученичка в СУ „Отец Паисий“, е сред младите надежди на Кърджали за бъдещи успехи на световните музикални подиуми. Носителка е на редица международни награди от участията си в конкурси за изпълнения на пиано. За две години се явява на тринадесет конкурса, в девет от които печели призови места.

„Нил-Су се отличава от останалите по това, че е безкрайно дисциплинирана, организирана, трудолюбива и това помага за тези успехи“, посочва преподавателката й от детски център „Дино“ Светла Дамакова.

Първата си награда на международен конкурс младата пианистка спечелва на крехката 9-годишна възраст. „Тя спечели grand prix в един румънски конкурс. Има първа, втора и трета награди в този конкурс и дават една grand prix и тя я заслужи. Това беше нейния едва втори конкурс, в който участваше“, не крие задоволството си преподавателката. И двете си спомнят сега през смях за ситуацията, в която заради грешка Нил-Су прекъснала изпълнението си на сцената по време на първия конкурс, на който се явила. Дамакова обаче се оказала наблизо и „скръцнала със зъби“ да се вземе в ръце и да си досвири пиесата. „Материалът беше изключително труден. Журито не я санкционира за грешката, а за незапазването на самообладание и заради това получи трета награда тогава“, разказва тя.

Голяма гордост за двете е трета награда от руски конкурс за професионалисти, на който се явяват участници от цял свят, при това без разделяне на възрастови групи.

Най-често се явяват на онлайн конкурси напоследък, защото участието на живо струва много по-скъпо. Не са търсили, но не са и получили подкрепа досега от никакви институции или меценати.

Съучениците, а и учителите й в училище се гордеят с Нил-Су и винаги я подкрепят. Най-голяма заслуга за успехите й обаче, извън положения от нея, самата, изключителен труд, има майка й Севдие Керимоглу, категорична е Дамакова. „Нейната майка е една от тези, които ми оказват изключително голяма помощ. Аз й преподавам уроците, но тя трябва да се прибере вкъщи и да бъде подкрепяна, защото да свириш наистина е трудно. Който не е свирил не знае какъв неистов труд е и колко е уморяващо, затормозяващо, стресиращо в дадени моменти, особено, когато ти предстои урок или конкурс, или концерт, а не става и не става... И ако я няма мама вкъщи или татко, родител, някой, който да подкрепи детето, който да каже – не, ти можеш, днес не става, утре ще стане или – не се стараеш достатъчно, трябва да положиш още труд, който в такива моменти да каже – глупости, ти стигна дотук, как ще се отказваш в този момент – ние, учителите, сме безсилни“, подчертава Дамакова.

Цялото интервю можете да чуете в прикачените звукови файлове.