Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Група "Субдибула" записа песента си "Бавно" с нов лиричен вокал


След тридесет и три години група Субдибула се връща към едно от най-емблематичните си парчета с напълно нов аранжимент и мекия, артистичен глас на Ели Раданова . “Песента никога не е била просто любовна, а по-скоро е за любовта, която остава след любовта. За вечността, за носталгията към бъдещето. За бягството от това, което сме, към онова, което искаме да бъдем, без това да е възможно” сподели Венци Дреников, един от авторите . На другия съавтор, Петър Чухов,  песента дължината на мистичното си звучене. „Бавно” дава име на първия албум на „Субдибула” и в началото на 90-те  е най-пусканата им песен в националния ефир.

Но тогава така и не изпълняват на живо, тъй като като са се отказали от сценични изяви и са се отдали само на звукозаписна дейност.

Песента намира място в спектакъл. Автори на музиката и текста са Венци Дреников и Петър Чухов, а в новата версия участват  Ели Раданова (вокал) , Венци Дреников  (клавишни, вокал), Петър Чухов (китара), Момчил Борисов (бас) и Божо Тренков (ударни) . Видеоклипът е изработен с кадри, заснети по време на лятната творческа почивка на групата в Каварна през 2023 г. Той изглежда прашен, дефектен и неравен, каквото най-често са пътищата в живота ни и задачата му не е да се хареса, а да потопи слушателя с образите си в атмосферата на песента.

“Бавно” ще бъде включено в новия албум на групата, който се очаква да излезе през есента на 2024 г. За новата песен Радка Петкова разговаря с единия от авторите на песента Петър Чухов:

".....ние започнахме, всъщност, да работим през 2020-а  върху материал за нов албум с Ели РадановаДотогава работихме с Венци Дреников върху нейни песни предимно и постепенно решихме да я включим в групата като пълноправен член.

И тя харесваше тази песен много и започнахме така, възстановявайки някои от старите песни, да опитваме как ще се случат нещата с нейния глас, тъй като преди това пеехме основно ние с Венци и даже Венци пееше най-много. Това беше една от първите песни, които направихме от стария ни репертоар, а тя наистина много я харесваше и се видя, че в нейно изпълнение стои много добреРазбира се, променихме аранжиментът доста, така че, надявам се, да се хареса по този начин. Има по-романтично звучене, може би, и по-съзвучно с текстамакар че интересното е, че сме запазили мъжкия род. Защото текстът сме го писали ние, с Венци Дреников и тя го изпълнява, не е променила, нали "аз-лирическия герой" да бъде от женски род, но според мен така си звучи добре.
Нека да кажем повече за песента?
"......Ние я записвахме, мисля,  някъде 91-а - 92-а година и излезе в първия ни албум на "Субдибула", който също се казва "Бавно"....Мисля, че това е песента, която най-много е получила време в ефир, да го наречем. Да, старият  вариант беше още по-електронен. Той беше, мисля, с програмирани барабани, също басът беше програмиран. Китарите винаги са били на живо... 
Ние всъщност двамата с Венци записахме тази песен. Аз си спомням през една нощ в тях, до сутринта записвахме и беше много смешен един момент, когато в старата версия накрая има соло на пиано. И понеже беше много късно през нощта, той записваше на слушалки, и се чуваше само хлопането на клавишите. Той свири солото тогава, след което ме погледна и каза "как беше? и аз казах: "Как беше - едно тропане просто". И след това, разбира се, той ми пусна вече на слушалки да чуя. Сега е променено, липсва това соло.... Имаше и едни по-абстрактни моменти в старата песен, но който се интересува, може да я открие. Ние имаме в ютюб е записана тази версия. Вместо видео, сме слагали стари снимки от тогавашни участия.
Песента не е любовна, нали така....
"Зависи, всъщност....Според Венци, да се отиде отвъд текста, той да се анализира, е нещо, което аз лично не предпочитам. Защото смятам, че всеки слушател и всеки читател, разбира се, който види текста просто като текст, би трябвало да си има собствено тълкуване според неговата нагласа, неговата културна и житейска атмосфера, в която той битува. Затова не обичам да тълкуваме. Венци смята, че това е текст за любовта отвъд любовта. Това е едно такова понятие....знаем че има и песен на Шер например...  Do you believe in love after love...
Така че според него е така. Аз си спомням как писахме текста точно през нощта и си подхвърляхме репликиq обработвахме ги, превръщаnме идеите в образи. Но като цяло, аз смятам, че текстът на една песен не е задължително да бъде твърде рационален. Той по-скоро трябва да допълват тази по мистична атмосфера, която музиката по принцип създава. Тъй като музиката е невербално изкуство сама по себе си. Затова текстът може да си позволи да бъде по-абстрактен и не непременно да трябва да носи някакво специално ясно различимо послание.
По скоро посланието е емоционално.
В какъв спектакъл намира място песента?
"От 85-а година до 92-а трета, ние бяхме група към Софийския университет, тогава и аз учех в Софийския университет. И там правехме непрекъснато концерти, където в момента се намира театър Алма алтер и Университетския културен център. Тогава беше университетски клуб за естетическо възпитание и в тази зала се правеха много концерти.
Също така по-късно стана клуб "113 плюс". И ние организирахме концерти там, самите свирихме и направихме два-три спектакъла - "Монолит мюзик шоп шоу", "Среднощна тайна" и забравих как се казваше третия. Това са  спектакли, които ние правихме заедно с останалите състави към клуба за естетическо възпитание към Университета или после стана културен център. 
Там имаше пантомима, куклени актьори, театрален състав, джаз-балет и с всички тях ние правихме нещо като шоу програма, час - час и половина, да речем....Ние свирихме някакви песни, те играеха. А спектакълът "Среднощна тайна" беше като мюзикъл. В него имаше и съвсем ясен сюжет,  всъщност Венци Дреников беше написал сценария. Имаше и актьорска игра - Димитър  Бакалов, който беше тогава наш озвучител и имаше актьорски амбиции, кандидатстваше в НАТФИЗ, така че той участваше и друг, един наш приятел Ивайло Дикански, за съжаление вече покойник. И беше много интересен този спектакъл. Според мен имаше добър успех. Играехме го няколко пъти, винаги имаше добра посещаемост."
Салонът беше пълен.

Както знаем, освен рокаджия, Петър Чухов е писател, работи в Софийската народна библиотека и има второ аз, за което не знае - Чешо Пухов. Наскоро писателят представи стихосбирката си "Тишината е спяща красавица". За липсата в поезията и какво означава тя, за това дали се спи добре накрая на леглото и каква бира се пие през зимата, когато навън е мрачно, разговарям с Петър Чухов.







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Родопският певец Фидан Меров с нова авторска песен

Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен. „Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде..

публикувано на 27.09.25 в 16:55

15 фолклорни групи се включиха в онлайн предизвикателството „Да запеем заедно“ на Дарина Славчева Славова

Тракийската певица и преподавател Дарина Славчева Славова продължава своята мисия да съхранява и популяризира българската народна песен. Само преди месец тя отправи поредното си онлайн предизвикателство „Да запеем заедно“, което този път беше насочено към певческите фолклорни групи в страната. „В предизвикателството се включиха 15 групи от различни..

публикувано на 27.09.25 в 16:10

Кръстникът на „Мистериите на Хухла“ за пътя от импровизацията до традицията

През почивните дни ивайловградското село Хухла отново стана сцена на фестивала „Мистериите на Хухла“, който се проведе за 27-и път. Двигател на инициативата е писателят и журналист Иван Бунков – родом от селото, а кръстник на фестивала е неговият приятел Пламен Димитров от издателство „Пламар“. „Случайно станах кръстник на фестивала, но Хухла ми е..

публикувано на 24.09.25 в 15:02
Четири поколения наследници се събраха на панихидата за отец Георги Стоянов

Когато си потомък на герой е важно, заставайки до гроба му да не се срамуваш и да си добър човек

Понякога един човек остава в историята на семейството не просто като роднина, а като институция. Такъв беше дядо поп Георги – не като личност от плът и кръв, а като символ. „То се говори за него с няккав признателност, с много уважение, с голяма почит“, като памет, вкоренена дълбоко в поколенията. Така започва „пътуването в спомените си“..

публикувано на 23.09.25 в 17:52

Балкански студентски пленер в Момчилград в памет на арх. Станислав Луков

От 22 до 28 септември в град Момчилград ще се проведе Петият Балкански студентски архитектурен пленер в памет на арх. Станислав Луков, който е вдъхновител на събитието. Инициативата ще се състои за първи път в България, като 12 студенти ще предлагат архитектурни идеи за Тракийското светилище в село Татул - национален паметник на културата с..

публикувано на 22.09.25 в 13:31

Откупени са повечето дървени произведения в помощ на недоносените бебета в Смолян

За ден и половина 6 780  лева събра изложбата на Руско Кюлханов, който подреди свои дървени произведения на изкуството в НЧ "Светлина 1925" в Момчиловци. Поне 70 % от артикулите са изкупени, каза за радио Кърджали авторът. Парите са събрани от откупки и дарения, а средствата са за  Неонатологията към многопрофилната болница в Смолян...

публикувано на 22.09.25 в 13:01

Красимир Премянов: Паметта за избитите тракийски жени и деца е урок за бъдещето на България

Традиционният Национален тракийски женски събор-поклонение в памет на 42 жени и деца от село Манастир, убити след гоненията през 1913 година, се проведе в крумовградското село Аврен в събота. Събитието, което съчетава възпоменание и празник, събира потомци на тракийски българи от цялата страна. Организатори са Съюзът на тракийските..

публикувано на 20.09.25 в 22:21