Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Група "Субдибула" записа песента си "Бавно" с нов лиричен вокал


След тридесет и три години група Субдибула се връща към едно от най-емблематичните си парчета с напълно нов аранжимент и мекия, артистичен глас на Ели Раданова . “Песента никога не е била просто любовна, а по-скоро е за любовта, която остава след любовта. За вечността, за носталгията към бъдещето. За бягството от това, което сме, към онова, което искаме да бъдем, без това да е възможно” сподели Венци Дреников, един от авторите . На другия съавтор, Петър Чухов,  песента дължината на мистичното си звучене. „Бавно” дава име на първия албум на „Субдибула” и в началото на 90-те  е най-пусканата им песен в националния ефир.

Но тогава така и не изпълняват на живо, тъй като като са се отказали от сценични изяви и са се отдали само на звукозаписна дейност.

Песента намира място в спектакъл. Автори на музиката и текста са Венци Дреников и Петър Чухов, а в новата версия участват  Ели Раданова (вокал) , Венци Дреников  (клавишни, вокал), Петър Чухов (китара), Момчил Борисов (бас) и Божо Тренков (ударни) . Видеоклипът е изработен с кадри, заснети по време на лятната творческа почивка на групата в Каварна през 2023 г. Той изглежда прашен, дефектен и неравен, каквото най-често са пътищата в живота ни и задачата му не е да се хареса, а да потопи слушателя с образите си в атмосферата на песента.

“Бавно” ще бъде включено в новия албум на групата, който се очаква да излезе през есента на 2024 г. За новата песен Радка Петкова разговаря с единия от авторите на песента Петър Чухов:

".....ние започнахме, всъщност, да работим през 2020-а  върху материал за нов албум с Ели РадановаДотогава работихме с Венци Дреников върху нейни песни предимно и постепенно решихме да я включим в групата като пълноправен член.

И тя харесваше тази песен много и започнахме така, възстановявайки някои от старите песни, да опитваме как ще се случат нещата с нейния глас, тъй като преди това пеехме основно ние с Венци и даже Венци пееше най-много. Това беше една от първите песни, които направихме от стария ни репертоар, а тя наистина много я харесваше и се видя, че в нейно изпълнение стои много добреРазбира се, променихме аранжиментът доста, така че, надявам се, да се хареса по този начин. Има по-романтично звучене, може би, и по-съзвучно с текстамакар че интересното е, че сме запазили мъжкия род. Защото текстът сме го писали ние, с Венци Дреников и тя го изпълнява, не е променила, нали "аз-лирическия герой" да бъде от женски род, но според мен така си звучи добре.
Нека да кажем повече за песента?
"......Ние я записвахме, мисля,  някъде 91-а - 92-а година и излезе в първия ни албум на "Субдибула", който също се казва "Бавно"....Мисля, че това е песента, която най-много е получила време в ефир, да го наречем. Да, старият  вариант беше още по-електронен. Той беше, мисля, с програмирани барабани, също басът беше програмиран. Китарите винаги са били на живо... 
Ние всъщност двамата с Венци записахме тази песен. Аз си спомням през една нощ в тях, до сутринта записвахме и беше много смешен един момент, когато в старата версия накрая има соло на пиано. И понеже беше много късно през нощта, той записваше на слушалки, и се чуваше само хлопането на клавишите. Той свири солото тогава, след което ме погледна и каза "как беше? и аз казах: "Как беше - едно тропане просто". И след това, разбира се, той ми пусна вече на слушалки да чуя. Сега е променено, липсва това соло.... Имаше и едни по-абстрактни моменти в старата песен, но който се интересува, може да я открие. Ние имаме в ютюб е записана тази версия. Вместо видео, сме слагали стари снимки от тогавашни участия.
Песента не е любовна, нали така....
"Зависи, всъщност....Според Венци, да се отиде отвъд текста, той да се анализира, е нещо, което аз лично не предпочитам. Защото смятам, че всеки слушател и всеки читател, разбира се, който види текста просто като текст, би трябвало да си има собствено тълкуване според неговата нагласа, неговата културна и житейска атмосфера, в която той битува. Затова не обичам да тълкуваме. Венци смята, че това е текст за любовта отвъд любовта. Това е едно такова понятие....знаем че има и песен на Шер например...  Do you believe in love after love...
Така че според него е така. Аз си спомням как писахме текста точно през нощта и си подхвърляхме репликиq обработвахме ги, превръщаnме идеите в образи. Но като цяло, аз смятам, че текстът на една песен не е задължително да бъде твърде рационален. Той по-скоро трябва да допълват тази по мистична атмосфера, която музиката по принцип създава. Тъй като музиката е невербално изкуство сама по себе си. Затова текстът може да си позволи да бъде по-абстрактен и не непременно да трябва да носи някакво специално ясно различимо послание.
По скоро посланието е емоционално.
В какъв спектакъл намира място песента?
"От 85-а година до 92-а трета, ние бяхме група към Софийския университет, тогава и аз учех в Софийския университет. И там правехме непрекъснато концерти, където в момента се намира театър Алма алтер и Университетския културен център. Тогава беше университетски клуб за естетическо възпитание и в тази зала се правеха много концерти.
Също така по-късно стана клуб "113 плюс". И ние организирахме концерти там, самите свирихме и направихме два-три спектакъла - "Монолит мюзик шоп шоу", "Среднощна тайна" и забравих как се казваше третия. Това са  спектакли, които ние правихме заедно с останалите състави към клуба за естетическо възпитание към Университета или после стана културен център. 
Там имаше пантомима, куклени актьори, театрален състав, джаз-балет и с всички тях ние правихме нещо като шоу програма, час - час и половина, да речем....Ние свирихме някакви песни, те играеха. А спектакълът "Среднощна тайна" беше като мюзикъл. В него имаше и съвсем ясен сюжет,  всъщност Венци Дреников беше написал сценария. Имаше и актьорска игра - Димитър  Бакалов, който беше тогава наш озвучител и имаше актьорски амбиции, кандидатстваше в НАТФИЗ, така че той участваше и друг, един наш приятел Ивайло Дикански, за съжаление вече покойник. И беше много интересен този спектакъл. Според мен имаше добър успех. Играехме го няколко пъти, винаги имаше добра посещаемост."
Салонът беше пълен.

Както знаем, освен рокаджия, Петър Чухов е писател, работи в Софийската народна библиотека и има второ аз, за което не знае - Чешо Пухов. Наскоро писателят представи стихосбирката си "Тишината е спяща красавица". За липсата в поезията и какво означава тя, за това дали се спи добре накрая на леглото и каква бира се пие през зимата, когато навън е мрачно, разговарям с Петър Чухов.







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Крайният срок за регистрация на кладенци и сондажи наближава

До 28 ноември 2025 г. собствениците на кладенци и сондажи трябва да ги регистрират в Басейновите дирекции. Това припомни в интервю за Радио Кърджали Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив. "Този срок важи за всички, които използват кладенци и сондажи – както за лични, така и за стопански нужди" , каза..

публикувано на 07.08.25 в 10:35

Д-р Стефан Хаджиев: Лимитите ограничават правото на избор на пациента

Въвеждането на лимити в болниците ще ни вкара отново в разправии със Здравната каса , другият проблем е, че пациентите трябва да бъдат препращани към други лечебни заведения. Това коментира управителят на Многопрофилната болница "Проф. д-р Константин Чилов" в Мадан д-р Стефан Хаджиев.  В момента здравното заведение търси специализанти..

публикувано на 06.08.25 в 13:23

Приключи 55-ата лятна астрономическа школа на Белите брези

Млади любители на космоса от цяла България се събраха край Ардино, за да участват в традиционната лятна школа по астрономия, организирана от Астрономическата обсерватория „Славей Златев“ – Кърджали. Тази година обучението започна по-рано от обичайното – заради очакваното пълнолуние на 9 август, което щеше да затрудни наблюдението на метеорния поток..

публикувано на 05.08.25 в 12:30

Общинските болници се борят за оцеляване под лимитите на системата

„Общинските болници сме гръбнакът на спешната помощ в малките населени места, но се чувстваме като излишен товар за държавата“ – това каза в интервю за Радио Кърджали д-р Гюнер Осман, директор на общинската болница в Ардино. Поводът е възстановяването на лимитите по клинични пътеки, което, според д-р Осман, ще има тежки последици най-вече за хората в..

публикувано на 05.08.25 в 11:10

Кирково в капан между сушата и човешката безотговорност

Засилените мерки срещу безразборното използване на питейна вода в община Кирково остават в сила, въпреки частичното подобрение на ситуацията. Изпускането на вода от язовир „Аламовци“ вече дава резултат, но опасността от безводие в горещите летни дни все още не е отминала. Това съобщи в ефира на Радио Кърджали кметът на общината Шинаси Сюлейман. „Много..

публикувано на 31.07.25 в 12:00

Без кандидати за директори в осем училища в Кърджалийско

Първият етап от националния конкурс за директори на училища приключи, но за 62 учебни заведения в страната няма подадени кандидатури. Особено тревожна е ситуацията в област Кърджали, където за осем училища не се е явил нито един кандидат. Незаети остават директорските постове в училищата в селата Чакаларово, Дрангово, Тихомир, Кирково, Аврен, Усрен,..

публикувано на 29.07.25 в 11:55

Пожари и епидемия: Област Хасково под двойна заплаха

Пожарите в Югоизточна България продължават да нанасят сериозни щети. Особено тежка е обстановката в област Хасково, където в последните дни бушуват огнени стихии в общините Тополовград и Свиленград. На терен работят десетки пожарникари, военни, доброволци и местни власти, но въпреки усилията фронтовете трудно се овладяват. „Пожарът до село Срем все още..

публикувано на 29.07.25 в 11:00