В едно стадо преобладават женските и младите. В дивата природа доминираща роля има най-възрастната и опитна женска, която води. Мъжките живеят отделно, но наблизо до стадото. В оградените територии на ловното стопанство плюсът е, че животът на животните е по-спокоен, а храната подсигурена и не се налага да правят дълги преходи, за да оцеляват.
"По принцип в Европа родината на муфлона се считат островите Корсика и Сардиния. Там си живеят естествено, но там имат и по-малко неприятели. Докато тук, в нашия регион, естествените неприятели са вълкът, лисицата, чакалът, някои хищни птици за малките муфлони", обясни инж. Джисов.
Близо 21 500 хектара площ обхваща територията на Държавно ловно стопанство "Женда". То е едно от най-красивите и живописни места в Източните Родопи. Разположено е върху два различни планински хълма. Западният е типично планински, с ясно изразени стръмни била, дълбоки дерета, отсечени склонове, а източният комплекс е със заоблени форми, разлети била и недобре изразена долинна мрежа. Територията на стопанството се разделя на свободна територия, където обитава благороден елен, сърна, дива, свиня. И така наречените бази за интензивно стопанисване на дивеча. Това са оградените площи. В тях има муфлон, елен лопатар и дива свиня. Срещат се заек, вълк, чакал, бялка и черен пор, язовец, невестулка, видра, дори и мечка по високите места в планината.
"Дивечът в България е държавна собственост. Териториите са ни дадени за управление от Министерството на земеделието и храните, така че ние управляваме собствеността на държавата върху тази площ", припомни инж. Джисов.
Около 300 са муфлоните в двата района на Държавно ловно стопанство "Женда" - "Болярци" и "Женда". Стопанството е единственото, в което се отглеждат този вид. Той е достъпен за лов и отстрел при определени условия и в зависимост от това какви цели си поставя, казва Любомир Джисов. Той уточни, че миналата година е имало ловци от Турция, Швеция, Швейцария, Испания, Великобритания, Германия.
може да чуете целия репортаж в прикачения файл.
Наближава поредното издание на националния фолклорен фестивал по танци „Перпера“ в Кърджали. Организатори са народно читалище „Тракия - 2009“ и тракийското дружество „Димитър Маджаров“. „Това е 10-ото юбилейно издание на националния фолклорен танцов фестивал. Организираме го съвместно с община Кърджали и читалище ‘Тракия 2009’“, обясни Яни Янев,..
Пет десетилетия, изпълнени с музика, любов и вдъхновение – така народната певица Ирина Бойчева от Стара Загора отбеляза своя 50-годишен юбилей в музиката. Честването се състоя в Музей „Литературна Стара Загора“ и събра приятели, колеги и почитатели на народната песен. Ирина Бойчева израства и запява първите си песни в родното село Хрищени – място,..
На 11 и 12 октомври Хасково ще се превърне в столица на българската народна песен. В обновената зала на Народно читалище „Заря – 1858“ ще се проведе 6-ият национален фолклорен фестивал „С песните на Тодор Кожухаров“, организиран от Народно читалище „Проф. д-р Асен Златаров“. Фестивалът, посветен на живота и творчеството на народния певец Тодор..
Управляващото мнозинство в парламента се саботира само. Натрупва се напрежение, което говори ясно за предстоящи избори. Вече е очевидно, че Расен Желязков няма още дълго да е премиер, коментира политическата ситуация в страната лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов в интервю за Радио Кърджали: През миналата седмица видяхме три дни без кворум..
На 3 октомври в Смолян ще бъде открит юбилейният Устовски панаир, който тази година отбелязва 100-годишен юбилей. За историята и празничната програма говори заместник-кметът на община Смолян Марин Захариев. „Панаирът започва през 1925 г., а сведенията сочат, че подобни търговски събития са се провеждали и по-рано“, разказа Захариев. „Основно става дума..
Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен. „Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде..
Тракийската певица и преподавател Дарина Славчева Славова продължава своята мисия да съхранява и популяризира българската народна песен. Само преди месец тя отправи поредното си онлайн предизвикателство „Да запеем заедно“, което този път беше насочено към певческите фолклорни групи в страната. „В предизвикателството се включиха 15 групи от различни..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
