Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Надежда Захариева: Човек има право да се разпорежда само със собствената си душа


В светлата седмица разговаряме с поетесата Надежда Захариева, която гостува на града ни и на радио Кърджали, което скоро навърши 8 години в ефира. Тя е съпруга на големия поет Дамян Дамянов и майка на трети им деца. Тя бе гост на Кърджали на Регионална библиотека и на Военния клуб по повод Светла събота и Деня на Светите братя Кирил и Методий.
Да си спомним, тя бе заместник министър на културата. Родена е на 3 ноември в Радово, Трънско, но е израснала в град Сандански, откъдето е първия й детски спомен, съзнателна глътка въздух, както казва самата тя . Там е роден духът й. Автор на много любими на българина песни, като "Може би" на група "Сигнал", "Сълза" на Лили Иванова, "Любовта е" на Хайгашот Агасян. Писала е текстове за песни на фолк изпълнители.
Със съпругата на големия наш поет Дамян Дамянов си говорим за цената на труда и на усилието да бъдем смирени, защо хората по тютюневите ниви са целунати от Бога, за любовта й към родопските митове, за това каква трябва да бъде поезията в момента, как съжителстват по един покрив двама таланти и защо е истинско щастие да приличаш на майка си. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
- Вие сте селско чедо, разказахте за труда над тютюневите ниви, но не това ви привлича към Родопите, доколкото знам....
- Когато аз бях там, когато бях малка, Сандански още не беше курортен град. Такъв какъвто е сега, беше наистина по-скоро град от селски тип, доколкото земеделието беше основният поминък. Полето беше пълно с тютюневи ниви и аз от съвсем малка, от 6 годишна съм почнала да нижа тютюна. От десетгодишна, не малко по-голяма, защото на 10 години трябваше, да се грижа за малкото си братче,  майка ми ходи на нивата, но скоро след това като и то порасна, и аз тръгнах да садя, да копая, да бера, да нижа тютюн и благодаря на този от днешна гледна точка укорим детски труд...Мисля, че сега ако трябваше да бъда в семейство с много деца и да ходя на тютюневите ниви, вероятно някоя организация щеше да дойде да ни отнеме от родителите ни, за да може да не работим.
Мисля, че когато човек свикне да се труди от малък, особено ако трябва да помага на родителите си, за да се обезпечи финансово всичко, което трябва за семейството, тогава никога повече животът не може да го уплаши, когато се наложи да работи нещо, което хората смятат за непрестижноТака че благодаря на моето детство и на тютюна... И може би, затова не се научих да пуша.....нали знаете, то се става в 3 и половина - 4 часа и имам чувството, че спях и вървях. Не се опиянявахме от тютюна, защото много деца нижем, и се надпяваме и може би затова и разбирам и хората, които живеят в Родопите и се занимават също с тютюн, но ние бяхме по-облагодетелствани. Нашето земеделие беше поливно. Аз съм чувала от майка, че тук, Родопите, с някакви колчета бодат земята и носят вода и поливат и е още по-трудно. А ние поне.... нозете ни джвакаха в калните бразди. Виждате ли, ние бяхме облагодетелствани, целунати от Бога.
- С какво Ви привличат Родопите?
"...Родопите, естествено с Орфей....  Плюс това много приятели имаме в Смолянско. Дамян всяка пролет имаше празници в Смолянски окръг тогава, сега  регион. Казваше се "Априлски зари над Родопите". Група писатели бяха в Смолянски окръг, срещи навсякъде. И тогава се родиха много приятелства и останаха.... плюс това страшно обичам есента в Родопите. В тези смесените гори, такава богата палитра! Съжалявам, че не съм художник, да нарисува есенната гора! И всички тези легенди за Орфей, съжалявам, че не знам едно стихотворение на Дамян -  "Родопска нощ", в която казва, как искам като Орфей да опитомявам, животни и хора, много е красиво. Намерете го веднъж и го прочетете - казва се "Родопска нощ".
- Как се научихте да не отмъщавате, това научава ли се, или с него се раждаш?
"....и аз живях в семейство, в което силно вярващата ми майка беше много работлива, много кротка. От устата й никога не чух да излезе лоша дума. А човек това, което попие, преди още да разбира, е като модел на поведение. И дори аз затова често се шегувам, нали съм многознайница от малка. И цитирам един английски културен човек, писател, много известен, който казва, че  нещастието на всяка жена е, че рано или късно заприличва на своята майка. И аз казвам, че това е моето щастие, защото повторих  поведението й като съпруга, което  беше и моето поведение като съпруга.
Което беше много добро за човек като Дамян Дамянов, свръхчувствителен, на когато аз оставих небето - да хвърчи там, да се рее....Защото самият той казва: "Когато пиша, ставам друг човек". И се научих да ходя здраво по земята, защото един небесен обитател в едно семейство стига. Разделихме се, за да останем заедно. 
- Вероятно е по-лесно, когато единият от двамата съпрузи е по-смирен?
"Смирението е много трудно постижение, особено за една жена. Мъжът е по-крехък дух, той по-мъчно се смирява. Е, щом Господ ни е избрал да раждаме, а раждането беше поне по наше време още голямо изпитание. Старите жени казваха, раждането е глава в торбата, тоест голямо премеждие беше да родиш. Три пъти съм раждала, знам, но никога не съм викала, де, беше ме срам.лл
Ами, да, така се ражда човек - в мъки? Сигурно казват, че и за бебетата било мъчение да се родят, но пък когато изплаче детето и го видиш, и край.... забравяш, че те е боляло... Но наистина, в живота така нареченото смирение е много важно нещо. Когато обаче не можеш, не е по силите ти и да искаш, не можеш да промениш нищо, тогава е по-разумно да приемеш това, защото съпротивата е излишна. Усложнява ти  живота и пречи на тези, за които ти трябва да се грижиш, за които отговаряш. Има една  молитва - съпруга на моята приятелка Радка като бях на гости в Щатите ми я подари, и много ми хареса. А не я знаех: Господи, дай ми смирението да приема нещата, които не мога, да променя куража да променя нещата, които мога, и да прави разликата. И когато аз се запитах, какво мога да променя, отговорих си, че аз мога да променя само себе си. И се научих да командвам само на територията на моята душа, защото нямам право на ничия чужда душа да казвам да бъде такава или онакава".




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Родопският певец Фидан Меров с нова авторска песен

Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен. „Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде..

публикувано на 27.09.25 в 16:55

15 фолклорни групи се включиха в онлайн предизвикателството „Да запеем заедно“ на Дарина Славчева Славова

Тракийската певица и преподавател Дарина Славчева Славова продължава своята мисия да съхранява и популяризира българската народна песен. Само преди месец тя отправи поредното си онлайн предизвикателство „Да запеем заедно“, което този път беше насочено към певческите фолклорни групи в страната. „В предизвикателството се включиха 15 групи от различни..

публикувано на 27.09.25 в 16:10

Кръстникът на „Мистериите на Хухла“ за пътя от импровизацията до традицията

През почивните дни ивайловградското село Хухла отново стана сцена на фестивала „Мистериите на Хухла“, който се проведе за 27-и път. Двигател на инициативата е писателят и журналист Иван Бунков – родом от селото, а кръстник на фестивала е неговият приятел Пламен Димитров от издателство „Пламар“. „Случайно станах кръстник на фестивала, но Хухла ми е..

публикувано на 24.09.25 в 15:02
Четири поколения наследници се събраха на панихидата за отец Георги Стоянов

Когато си потомък на герой е важно, заставайки до гроба му да не се срамуваш и да си добър човек

Понякога един човек остава в историята на семейството не просто като роднина, а като институция. Такъв беше дядо поп Георги – не като личност от плът и кръв, а като символ. „То се говори за него с няккав признателност, с много уважение, с голяма почит“, като памет, вкоренена дълбоко в поколенията. Така започва „пътуването в спомените си“..

публикувано на 23.09.25 в 17:52

Балкански студентски пленер в Момчилград в памет на арх. Станислав Луков

От 22 до 28 септември в град Момчилград ще се проведе Петият Балкански студентски архитектурен пленер в памет на арх. Станислав Луков, който е вдъхновител на събитието. Инициативата ще се състои за първи път в България, като 12 студенти ще предлагат архитектурни идеи за Тракийското светилище в село Татул - национален паметник на културата с..

публикувано на 22.09.25 в 13:31

Откупени са повечето дървени произведения в помощ на недоносените бебета в Смолян

За ден и половина 6 780  лева събра изложбата на Руско Кюлханов, който подреди свои дървени произведения на изкуството в НЧ "Светлина 1925" в Момчиловци. Поне 70 % от артикулите са изкупени, каза за радио Кърджали авторът. Парите са събрани от откупки и дарения, а средствата са за  Неонатологията към многопрофилната болница в Смолян...

публикувано на 22.09.25 в 13:01

Красимир Премянов: Паметта за избитите тракийски жени и деца е урок за бъдещето на България

Традиционният Национален тракийски женски събор-поклонение в памет на 42 жени и деца от село Манастир, убити след гоненията през 1913 година, се проведе в крумовградското село Аврен в събота. Събитието, което съчетава възпоменание и празник, събира потомци на тракийски българи от цялата страна. Организатори са Съюзът на тракийските..

публикувано на 20.09.25 в 22:21