Бейсим Али: Хората, родени в село Сладкодум ще се завърнат ако има вода и път

За да стигнем до село Сладкодум, трябва да изминем около 4 км черен планински път след село Морянци, където свършва асфлта. За любителите на екстремното планинско шофиране бих казала, че си е голямо офроуд приключение. Та, карайки по горския път, стигаме до една дървена порта. Колегата Мехмед Реджеб, който и друг път е идвал, спира колата и казва - това е входа на селото, трябва да отворя портата, а като минем с колата да я затворя. Продължаваме навътре, но не виждам село с къщи и дворове, а само гора и тук-там някой порутен каменен зид, който някога е бил стена от къща. Отиваме до имота на Бейсим Али. Той и още двама са единствените жители на Сладкодум. Намираме Бейсим, който е около 70-годишен жилав мъж, реди плодове за сушене за зимата. Прави ни турско кафе на газовия котлон, който е на двора, а всъщност на поляната. Бейсим казва, че тук е роден, а се е завърнал преди три години с намерение да възстанови бащината къща и да живее. Наложило се обаче да събори къщата, защото е протекло вода навсякъде. Но пък се шегува със себе си и казва, че 70 години не е хващал мистрия, а сега е станал вече майстор-зидар. 

Бейсим е болен от диабет, но откакто се е завърнал в планинското село не му се е налагало да използва инсулин.  Казва, че зимата отива да живее при дъщеря си в хасковското село Сусам, но стане ли месец май отново си идва в Слдкодум. 

Вода и път, това са нещата, които Бейсим Али желае управниците да свършат, за да може още хора да се върнат като него в родното село. 

По избори идват около 7-8 човека в селото, останалите казва, че гласуват от Турция. В избирателните списъци за предстоящите избори в село Сладкодум са регистрирани 88 души. 

Да се разберат политиците желае Бейсин, а дотогава той ще продължава да гради камък по камък наново бащината къща и е сигурен, че ако има вода и път ще се върнат още хора. 

След разговора ни с Бейсин Али се разходихме из селото, за да разгледаме изоставените къщи. Чуваха се само птиците и листата на дърветата, подухвани от вятъра. Порутените къщи, в които някога е имало живот бяха обраснали в призрачно мълчание. А не щеш ли, сред буренаците изкочи сив търпан с малкото си конче.