Д-р Кеворкян често готви автентични стари неща, които се приготвят векове наред в къщите. Специално за ястието мантъ - то кореспондира с италианските равиоли. Тестото е съвсем обикновено - от хладка вода, сол, малко мазнинка. Прави се меко тесто, от което се изрязват квадрати. "В тези квадратчета в нашите къщи, защото сме дошли от Текирдаг, моите баби правеха този тип мантъ. На малки квадратчета, пълниха ги с варено пилешко месо, тоест ситно накълцано бялото му месо, защипваха ги като лодчици и ги подреждаха под ъгъл едно до друго, което се получаваше като една дантела. Помните ли тези красиви дантели, плетени на една кука, с което бабите покриваха сандъците си, масите, слагаха върху облегалките на столовете и така. Така изглеждаше мантъ, когато е наредено. След това то се полива с масло и се запича във фурната до златисто. Така изпечената тава се залива с пилешкия бульон и отново се слага във фурната, докато попие целият бульон и по повърхността се получи една много тънка коричка по върховете на лодките. Та това нещо вече е готово за сервиране и се сервира в чинийките, по няколко лодки, заляти с кисело млеко и с чесън. Безумно вкусно".
ГОТВЕНЕТО КАТО МЕДИТАЦИЯ
Приготвянето на мантъ е като медитация, защото:
"Едно време, дълго време на подреждане, на рязане, на защипване, в което буквално забравяш за този свят. Забравяш за проблемите ти, изключваш за всичките си графици, в никакъв случай не вдигаш телефона, защото целият си в брашно и масло, и в крайна сметка разбираш, че цялото това време си е струвало, че ти всъщност си дал една красива ваканция на мозъка си. И не е нужно да ходиш дори в залите. А така поне се чувствам аз в този момент".
В лодките не се слагат никакви подправки, защото по "това време цялата къща миришеше на вкусно пилешко и масло. Бульонът беше с един пръст мазнина отгоре".
В арменската кухня има вариации на ястието мантъ. В различните региони, в Бандърма, загъват в тестените торбички омесена кайма с подправки. В Хельов и околностите му пълнят тези тестени парченца с кавардисани пилешки дробчета, с лук, подхправки и ориз. Завиват ги във форма на бохчички. И отново се заливат с кисело млеко и чесън". Самите бохчички са колкото една хапка.
Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
В топла среща между приятели и празник на хубавата поезия прерасна представянето за дебютната стихосбирка на литераторката Тонка Хаджинакова. Книгата "Мисли на глас" бе представена, както тя уточни след 4 години , откакто не е идвала в милото й училище - СУ "П.Р.Славейков". Такава беше и атмосферата в залата, празнична и заредена с много..
Птицевъден обект в хасковското село Сусам е засегнат от инфлуенца тип А (птичи грип) , съобщават от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В обекта се отглеждат около 700 пауна , а заразата е открита след проверка по сигнал на собственика. Като предпазна мярка е въведена трикилометрова зона , включваща селата Сусам и..
Датата 11.11 е една от най-символичните в календара, а според нумерологията тя носи особена енергия на ново начало, духовно пробуждане и сбъдване на мечти . В разговор за Радио Кърджали Петя Радкова – психолог, кармичен нумеролог и създател на Школата по нумерология и квантова психология „Жизнен код“ , обясни защо днешната дата се смята за..
На 11 ноември Българската православна църква почита паметта на Свети Мина – закрилник на семейството, пътниците и лечителите. С този ден в българската народна традиция започват така наречените вълчи празници – период, свързан с вярванията за вълците и тяхната сила. В интервю за Радио Кърджали етнологът Вилдан Расим от Регионалния..
В епизод 62 на рубриката „Франция, мон амур!“ на Радио Кърджали, водещият Нурай Садулов представя природния рай Камарг в регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Ще чуете къде е разположена територията на Камарг. Ще научите на какво се дължи богатото биоразнообразие в този район. Ще разберете какви природни паркове има тук...
Ето и част от стихотворението "Малкият принц": МАЛКИЯТ ПРИНЦ На малка планета сред тихи звезди живеел си принц с големи мечти. Имал си роза с бодли, но добра, която обичал с цяла душа. .............. Но най-важната среща била с лисицата. Шептяла тя с глас като песен лъчиста: -„Щом искаш..
РАДИО КЪРДЖАЛИ
Дъжд
Облачно
Превалявания