Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Ахавни Кеворкян: Готвенето може да бъде ваканция за мозъка


"Зимата ни прегърна с оловните си облаци, донесе студ, дъжд и мрачно време.
Зима е!
Украсявам, паля ароматни свещи, светвам цветни лампички, а се чувствам уморена и унила.
Вероятно е от довършването на куп неща, започнати през годината и планирането на нови за следващата.
Днес е събота, хем имам много неща за правене, хем пък нищо не е спешно.
Отивам в кухнята.
Замесвам тесто. Разточвам го и режа на квадратчета, колкото кибритена кутия". Така може да започне всеки един почивен ден, когато искаме да си починем от напрежението - от стреса, бързането, нямането на време. Защото нашите баби вероятно не са знаели какво е медитация - но са я практукували, чрез бавното живеене, месене на доброто и лошото, приготвянето на топла вечеря като ритуал по любов и благодарност. За  порядките от едно време, както и за много вкусното арменско ястие мантъ, което присъства и в турската кухня и от което се носи миризма на пилешко от цялата къща, без да се нуждае от никакви други подправки, разговарях с писателката д-р Ахавни Кеворкян: Бабите ни "просто намираха начин да са щастливи с това, което правят, а правиха милион и едно неща и ги правиха с двете си ръце, и ги правиха влагайки много усилия в това. За разлика от нас, разбира се, и един вид медитацията за тях беше онова, което създаваха с ръцете си, за своите деца, за близките си и за семействата. И ако сравним дейностите, резултатът, емоцията, според мен това беше днешната наша медитация. Излизаш от бързината на ежедневието, от задъханото, от онова, което трябва да се състезаваш с времето и правиш нещо, което се прави бавно, спокойно, трябва да стане красиво, трябва да стане вкусно и в крайна сметка да зарадваш няколко човека на масата, най-близките".

Д-р Кеворкян често готви автентични стари неща, които се приготвят векове наред в къщите. Специално за ястието мантъ -  то кореспондира с италианските равиоли. Тестото е съвсем обикновено - от хладка вода, сол, малко мазнинка. Прави се меко тесто, от което се изрязват квадрати. "В тези квадратчета в нашите къщи, защото сме дошли от Текирдаг, моите баби правеха този тип мантъ. На малки квадратчета, пълниха ги с варено пилешко месо, тоест ситно накълцано бялото му месо, защипваха ги като лодчици и ги подреждаха под ъгъл едно до друго, което се получаваше като една дантела. Помните ли тези красиви дантели, плетени на една кука, с което бабите покриваха сандъците си, масите, слагаха върху облегалките на столовете и така. Така изглеждаше мантъ, когато е наредено. След това то се полива с масло и се запича във фурната до златисто. Така изпечената тава се залива с пилешкия бульон и отново се слага във фурната, докато попие целият бульон и по повърхността се получи една много тънка коричка по върховете на лодките. Та това нещо вече е готово за сервиране и се сервира в чинийките, по няколко лодки, заляти с кисело млеко и с чесън. Безумно вкусно". 

ГОТВЕНЕТО КАТО МЕДИТАЦИЯ

Приготвянето на мантъ е като медитация, защото:

"Едно време, дълго време  на подреждане, на рязане, на защипване, в което буквално забравяш за този свят. Забравяш за проблемите ти, изключваш за всичките си графици, в никакъв случай не вдигаш телефона, защото целият си в брашно и масло, и в крайна сметка разбираш, че цялото това време си е струвало, че ти всъщност си дал една красива ваканция на мозъка си. И не е нужно да ходиш дори в залите. А така поне се чувствам аз в този момент".

В лодките не се слагат никакви подправки, защото по "това време цялата къща миришеше на вкусно пилешко и масло. Бульонът беше с един пръст мазнина отгоре".

В арменската кухня има вариации на ястието мантъ. В различните региони, в Бандърма, загъват в тестените торбички омесена кайма с подправки. В Хельов и околностите му пълнят тези тестени парченца с кавардисани пилешки дробчета, с лук, подхправки и  ориз. Завиват ги във форма на бохчички. И отново се заливат с кисело млеко и чесън". Самите бохчички са колкото една хапка. 




По публикацията работи: Радка Петкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Родопският певец Фидан Меров с нова авторска песен

Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен. „Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде..

публикувано на 27.09.25 в 16:55

15 фолклорни групи се включиха в онлайн предизвикателството „Да запеем заедно“ на Дарина Славчева Славова

Тракийската певица и преподавател Дарина Славчева Славова продължава своята мисия да съхранява и популяризира българската народна песен. Само преди месец тя отправи поредното си онлайн предизвикателство „Да запеем заедно“, което този път беше насочено към певческите фолклорни групи в страната. „В предизвикателството се включиха 15 групи от различни..

публикувано на 27.09.25 в 16:10

Кръстникът на „Мистериите на Хухла“ за пътя от импровизацията до традицията

През почивните дни ивайловградското село Хухла отново стана сцена на фестивала „Мистериите на Хухла“, който се проведе за 27-и път. Двигател на инициативата е писателят и журналист Иван Бунков – родом от селото, а кръстник на фестивала е неговият приятел Пламен Димитров от издателство „Пламар“. „Случайно станах кръстник на фестивала, но Хухла ми е..

публикувано на 24.09.25 в 15:02
Четири поколения наследници се събраха на панихидата за отец Георги Стоянов

Когато си потомък на герой е важно, заставайки до гроба му да не се срамуваш и да си добър човек

Понякога един човек остава в историята на семейството не просто като роднина, а като институция. Такъв беше дядо поп Георги – не като личност от плът и кръв, а като символ. „То се говори за него с няккав признателност, с много уважение, с голяма почит“, като памет, вкоренена дълбоко в поколенията. Така започва „пътуването в спомените си“..

публикувано на 23.09.25 в 17:52

Балкански студентски пленер в Момчилград в памет на арх. Станислав Луков

От 22 до 28 септември в град Момчилград ще се проведе Петият Балкански студентски архитектурен пленер в памет на арх. Станислав Луков, който е вдъхновител на събитието. Инициативата ще се състои за първи път в България, като 12 студенти ще предлагат архитектурни идеи за Тракийското светилище в село Татул - национален паметник на културата с..

публикувано на 22.09.25 в 13:31

Откупени са повечето дървени произведения в помощ на недоносените бебета в Смолян

За ден и половина 6 780  лева събра изложбата на Руско Кюлханов, който подреди свои дървени произведения на изкуството в НЧ "Светлина 1925" в Момчиловци. Поне 70 % от артикулите са изкупени, каза за радио Кърджали авторът. Парите са събрани от откупки и дарения, а средствата са за  Неонатологията към многопрофилната болница в Смолян...

публикувано на 22.09.25 в 13:01

Красимир Премянов: Паметта за избитите тракийски жени и деца е урок за бъдещето на България

Традиционният Национален тракийски женски събор-поклонение в памет на 42 жени и деца от село Манастир, убити след гоненията през 1913 година, се проведе в крумовградското село Аврен в събота. Събитието, което съчетава възпоменание и празник, събира потомци на тракийски българи от цялата страна. Организатори са Съюзът на тракийските..

публикувано на 20.09.25 в 22:21