Весела Фламбурари: Да ви слушат на няколко континента!

- Здравей. /Пее, бел. ред./ Честит рожден ден на теб. Честит рожден ден, на Вкусен следобед. Честит рожден ден, честит рожден ден, да сте живи и здрави!

- Ммм.... сега това мишката Метличина, ли беше или беше...ти.... конферентен разговор?

- Всичките накуп. Мини, Нии,  Метличини.... всички накуп..

-  Добре, интересува ме, на Мишката Метличина кога й е рождения ден, на колко години стана?

- Мишката Метличина, тя си е принципно в книжката, си е млада госпожица. В най-добрата възраст за една млада госпожица, също като Карлсон. И бих казала, че тя ще си остане в най-добрата възраст за една млада госпожица.

- Бих казала, че тя няма да расте изобщо и си остава на тази хубава, приятна възраст, подходяща за правене на теменужени бонбони.

- Да, разбира се, бели кораби, теменужени бонбони и пица и всякакви такива вкусни работи...Като за рожден ден!

- Най-интересно беше, че гъбите нали, когато се берат, трябва да се внимава...

- Разбира се,  и ако не ги познаваш, трябва да стоиш далече от гъбите.

- Да ама как ще разбереш че не ги познаваш, от друга страна.

- Ако не ги познаваш, няма да ходиш да ги търси из гората. Ами ще ходиш да ги търсиш в супермаркета.

- Понеже ти пишеш за деца, за едно 7-годишно дете какво е най-подходящо? Какво да му се чете?

- За 7 годишно дете е подходящо това, което е подходящо и за петгодишно и това, което е подходящо и за десетгодишно, и сигурно и за 110-ет годишно дете. Хубаво е да се четат добри текстове. Голям проблем в момента е, че детската ни литература, тоест детското книгоиздаване в България преживя огромен бум, но детската ни литература не особено голям. Тоест, има огромно, огромно издаване на детски книжки, но трябва да се внимава някак, нали, текстовете вътре да са добри. Защото картинките стават все по-хубави, но е хубаво да се поглежда и как е текста вътре. Да не е прекалено дидактична книгата, тоест това е правилно, това не е правилно!

- Ти на 7 години, спомняш ли си какво беше? Знам че, казваше, че си била омазана от главата до петите в материали, с които е работил баща ти.

- В глина, да, в глина и гипс, аз дълго време си бях омазана наистина от главата до петите. Много обичах да стоя, да наблюдав, как баща ми работи. А пък работата на скулптора, той действително беше скулптор, действително е свързана с много весели неща - като глина и гипс, дърво, различни ламарини, най-различни материали, с които се изработват неща. Но всички тези неща цапат, но пък това е хубаво и приятно да се помъчиш да си направиш нещо от дърво, да си издялкаш или неща, които по-малко се правят, въпреки че вече има различни курсове за деца. В тях ги учат да работят и с глина, и с дърво, и с лепило, и това е хубаво.