Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Художничката Дафина Терзиева-Даф посланик на доброто


А сега ще ви срещна с едно слънчево момиче от Пловдив. Дафина Терзиева е психолог по образование, но решава, че това ще бъде натоварваща професия и затова се занимава с изкуство. 
Първо рисува „картини“ върху керамични бижута, а по-късно превръща картините си в своеобразни бижута, от които ни гледат приказни и магични образи, фолклорни сюжети, герои от книги като малкият Принц, например. Картините й греят, защото създават едно ведро и позитивно настроение, изтъкано от чистота, копнеж по детството и красотата. 
Дафина Терзиева нарича себе си Даф и често пише стихове към картините си, населени със светлина и доброта. Има и малки книжки с илюстрации и стихове, посветени на майката, на дъщерята, на любовта като цяло, както и илюстровани тефтерчета. 
Определя стила си като наивен позитивизъм, защото не се вмества точно в нито един от познатите й стилове. 
Разговарях с Дафина Терзиева за изкуството, каква музика слуша, докато рисува и какво й носи творчеството. Попитах я дали рисува професионално, или това е само призвание?

"По скоро призвание, защото не съм учила рисуване, освен в задължителните часове в училище. Откъде черпя вдъхновение, от всякъде, от всеки ден, от природата.... Природата е нещо, което много силно ме зарежда, когато вибрациите са ми паднали. Също гледам да намеря време там и след това някак си го пренасям по мой си начин".

- Това е един много красив свят, всъщност пишете и стихотворения. А как възниква идеята за тях? Първо пишете стихотворението и след това идва картината или обратно. Музика слушате ли също така, по време на творческия процес?

"Това с писането на думите към картините малко смешно започна, защото още като малка като рисувах за някого някакъв подарък, после обикновено добавях и някакви думи или пожелание към него и много често те бяха в рими. А после като започнах да рисувам картините първата жена, която някак си даде път на моите неща, много ме стимулираше да добавям и послание към всяка една от картините. И аз наистина имах послания, само че, някак си, бях много неуверена, защото писане също не съм учила. И обикновено пишех нещата в кавички, отдолу си слагаш някакво име на измислено, несъществуваща книга, никога не ги подписвах като Даф или Дафина или нещо от сорта, така че дълго време пишех неща, обаче, по-скоро ги представях като цитати от други места не като свои думи".

За творческия процес по време на музикални изпълнения:

"Разнородна музика слушам, слушам класика, слушам само инструментали. Понякога съм на вълна индийска музика, друг път европейска или пък българка, фолклорна няма значение. Но това, което много ми помага да се обогатявам, и откъм музика и откъм сюжет са децата ми, които се занимават с модерен балет. И всъщност от тях също, много често чувам песни, които иначе едва ли бих успяла да намеря и да се докосна до тях. Така че те пък ме отвеждат някъде другаде."

- А обичате ли приказките? Много са греещи вашите сюжети?

"Благодаря. Да, много обичам приказки. Даже си спомням, че до 7 и 8 клас всяка вечер си отварях любима книга с приказки, да чета и да се приспивам сама себе си с нея. Защото си имах любими приказки не само по сюжета ми, ами и по илюстрации и успях да запазя почти всички. Всъщност сега присъстват и в библиотеката на децата и макар и малко по-овехтели, са много ценна колекция за цялото семейство".


Продължава разговора ми с Дафина Терзиева за бижутата, които създава, съжалява ли, че не работи като психолог и за една от изложбите й. Дафина рисува на тема „Нишки сплитам и оплитам, радост и тъга преплитам“ за Регионалния етнографски музей, който прави експозиция на тема лица на магията, магическата сила на растенията и ритуалите ежедневието на предците ни. Накрая попитах как се справя да рисува, докато децата й вилнеят около нея, тъй като доколкото разбрах  успоредно в две стаи е имало онлайн обучение, по-късно пижамено парти, печене на брауни и банички, пържене на риби и картофи, тренировки и концерти на четири деца, маскен грим, а дъщеря й е правела набирания на масата, на която рисува.
Публикувам и едно стихче, което илюстрира слънчевата природа на Даф.
Коледна диета

Пухкав Врабчо - хубавец
пие чайче със медец
във компания другарска
от фамилия една сладкарска.

Млад пекар Катеричок
днеска рано, скок-подскок,
медено тесто омеси
и с тавата сладки се понесе.
...
Както виждате добре дуета,
пази чудно силуета.
Красотата първо отразява се в очите,
щом споделяш със Приятел дните!

Даф

По публикацията работи: Радка Спирова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Родопският певец Фидан Меров с нова авторска песен

Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен. „Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде..

публикувано на 27.09.25 в 16:55

15 фолклорни групи се включиха в онлайн предизвикателството „Да запеем заедно“ на Дарина Славчева Славова

Тракийската певица и преподавател Дарина Славчева Славова продължава своята мисия да съхранява и популяризира българската народна песен. Само преди месец тя отправи поредното си онлайн предизвикателство „Да запеем заедно“, което този път беше насочено към певческите фолклорни групи в страната. „В предизвикателството се включиха 15 групи от различни..

публикувано на 27.09.25 в 16:10

Кръстникът на „Мистериите на Хухла“ за пътя от импровизацията до традицията

През почивните дни ивайловградското село Хухла отново стана сцена на фестивала „Мистериите на Хухла“, който се проведе за 27-и път. Двигател на инициативата е писателят и журналист Иван Бунков – родом от селото, а кръстник на фестивала е неговият приятел Пламен Димитров от издателство „Пламар“. „Случайно станах кръстник на фестивала, но Хухла ми е..

публикувано на 24.09.25 в 15:02
Четири поколения наследници се събраха на панихидата за отец Георги Стоянов

Когато си потомък на герой е важно, заставайки до гроба му да не се срамуваш и да си добър човек

Понякога един човек остава в историята на семейството не просто като роднина, а като институция. Такъв беше дядо поп Георги – не като личност от плът и кръв, а като символ. „То се говори за него с няккав признателност, с много уважение, с голяма почит“, като памет, вкоренена дълбоко в поколенията. Така започва „пътуването в спомените си“..

публикувано на 23.09.25 в 17:52

Балкански студентски пленер в Момчилград в памет на арх. Станислав Луков

От 22 до 28 септември в град Момчилград ще се проведе Петият Балкански студентски архитектурен пленер в памет на арх. Станислав Луков, който е вдъхновител на събитието. Инициативата ще се състои за първи път в България, като 12 студенти ще предлагат архитектурни идеи за Тракийското светилище в село Татул - национален паметник на културата с..

публикувано на 22.09.25 в 13:31

Откупени са повечето дървени произведения в помощ на недоносените бебета в Смолян

За ден и половина 6 780  лева събра изложбата на Руско Кюлханов, който подреди свои дървени произведения на изкуството в НЧ "Светлина 1925" в Момчиловци. Поне 70 % от артикулите са изкупени, каза за радио Кърджали авторът. Парите са събрани от откупки и дарения, а средствата са за  Неонатологията към многопрофилната болница в Смолян...

публикувано на 22.09.25 в 13:01

Красимир Премянов: Паметта за избитите тракийски жени и деца е урок за бъдещето на България

Традиционният Национален тракийски женски събор-поклонение в памет на 42 жени и деца от село Манастир, убити след гоненията през 1913 година, се проведе в крумовградското село Аврен в събота. Събитието, което съчетава възпоменание и празник, събира потомци на тракийски българи от цялата страна. Организатори са Съюзът на тракийските..

публикувано на 20.09.25 в 22:21