"Няма драма с този бюджет", категоричен е Гълъбинов, още повече, че има политическа воля и варианти за компромиси и сравнително лесно се постига съгласие по въпроси, като пенсиите например.
"Аз се надявам, както бюджетът за 2025, така и макрорамката за следващите 3 години до 2028 година включително да бъдат приети в Народното събрание и до края на този месец правителството да поиска извънредните конвергентни доклади, които да ни бъдат изготвени", коментира той. Икономистът очаква да ни бъде насрочена дата за членство в Еврозоната от началото на следващата година, което е постижима дата.
Повод за това му дават приличното ниво на инфлация в страната, фиксираният валутен курс, намалените на два пъти в последните месеци основни лихвени проценти на Европейската централна банка, увеличената икономическа активност, възможноститете за инфлационно развитие в еврозоната, което значи, че България до края на годината ще продължи да има сравнително по-ниска инфлация средногодишно, отколкото е в еврозоната.
Апокалиптичните сценарии за публичните финанси на България и евроскептицизмът, чертани от представители на политически сили в последните няколко седмици, няма да се случат, смята Румен Гълъбинов.
Сред ефектите за хората: са увеличението на пенсиите и договорката това да стане по швейцарското правило, а не както беше първоначално обявеняно - само с 5 %, увеличението на минималната работна заплата, увеличението на минималната пенсия, социалните плащания. Вероятно между първо и второ четене на закона за държавния бюджет ще има промени в положителна посока за детските надбавки, възможно е дори да се оптимизира заложеното само 5 % увеличение на заплатите в държавния сектор, а не както се очакваше това да стане с 10 пункта, смята икономистът.
Важно според него ще бъде да се проследи каква ще бъде инвестиционната програма за тази година и за следващите три: "От 2020 г. от времето на Ковид се залагат нереалистично високи разходи за капиталови инвестиции в икономиката, големи инфраструктурни обекти да бъдат започнати и да се работят, да бъдат завършени. Всъщност ние нямаме такива. През последните няколко години имаме частични, малки проекти и тези инвестиционни програми, които са залагани, обикновено се изпълняват между 40 и 60% от заложеното. За миналата година пак така изпълнена е почти наполовина заложената инвестиционна програма. Тоест това е интересно да се види в конкретика за тази година. Дали ще бъде пак така логиката или по-скоро ще надделее здравият разум да планираме толкова, колкото реално бихме могли да усвоим и да инвестираме, а не повече и след това да ни служи като някакъв буфер за вкарване на бюджетния дефицит в рамките на 3%".
Румен Гълъбинов е на мнение, че България забогатява непрекъснато и след 2019 година тази тенденция е особено отчетлива и устойчива. Това се вижда в "както в увеличеното потребление на населението, което от година на година става все по-голямо и това статистиката го доказва, така и като стандарт на живот по паритет на покупателна способност".
Членството в еврозоната още повече ще увеличи благосъстоянието на българските граждани, категоричен е икономистът: "И ние ще започнем вече съвсем да се доближаваме до средните нива на благоденствие в Европейския съюз, няма да бъдем на опашката, както бяхме за доста дълго време. Това се дължи на факта, че има и други процеси, които влияят и геостратегически, и геоикономически, но и България трябва да е по-фокусирана и по-целенасочено да продължава в сфери като привличане на инвестиции и инвеститори, повече увеличение на производителността в българската икономика и нейната конкурентоспособност, така че да може да се дават и по-високите заплати."
Днес в парк Кенана в Хасково се проведе 59-ото издание на Националния събор на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува“. Събитието събра над 90 самодейни и професионални изпълнители от цялата страна, които представиха песни, танци и народни обичаи. Кметът на Хасково Станислав Дечев откри фестивала с думите, че народното творчество ни обединява..
Увеличават се електрическите коли в Кърджали, сочат наблюденията на д-р Антон Бонев, който е член на Асоциацията на собствениците на електромобили в България. Според него все повече кърджалийци оценяват предимствата на тези превозни средства. Подобрява се и инфраструктурата, която е необходима за обслужването им. Задължително условие за..
С протестни лентички ще посрещат гости в Европейската нощ на музеите в събота музейните работници в Кърджали. Те също "издигат глас", за да заявят несъгласието си с отношението към труда им и към културата като цяло в страната ни. След протестите за ръст на заплатите в градския транспорт и обществените медии, специалистите в музеите и..
Шест египетски лешояда бяха маркирани от специалисти от Българското дружество за защита на птиците и ветеринари от Спасителния център на "Зелени Балкани" в Стара Загора и подготвени за освобождаване в дивата природа край крумовградското село Поточница. Там се намира така нареченото "училище за лешояди", в което млади птици се адаптират и свикват с..
На нова „мода“ в незаконния бизнес се натъкват контролните органи след отварянето на границите на страната ни с влизането в шенгенското пространство. Зачестяват случаите на контрабанден внос на скрап през границата ни с Гърция. Само през месец април има поне два случая на глобени нашенци за това, че са заловени да превозват незаконно метални..
В община Смолян ще бъде издадена заповед за забрана на движението на тротинетки по пешеходните зони, тротоари, паркови пространства, зони за отдих и детски площадки. Целта егарантирането на безопасността на пешеходците и майките с детски колички. Това стана ясно на проведеното заседание на Общинската комисия по безопасност на движението...
Служители на БНР, БНТ и БТА излязоха на национален протест с настояване за увеличение на заплатите с поне 15%. В София протестиращите блокираха за кратко кръстовището пред Софийския университет, а в Кърджали журналистите от БНР – Радио Кърджали затвориха бул. „България“ до сградата на Радиото в 14:00 часа. Към тях се присъединиха и кореспондентите на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478