Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Траханата е най-старият пробиотик в Източните Родопи


През лятото на 26 юли ще се проведе Вторият празник на траханата в село Пелевун, Ивайловград.
Организират го активисти, които се борят за популяризиране на траханата, както и пелевунци от близо и далеч, подкрепяни от община Ивайлов и местната общност Слоу Фуд Ивайловград. Гостите и местните видове ще се запознаят със цялата трахана и с производителите. Те могат да участват в работилници за приготвяне на местната храна, да си купят различни майстори от цяла България и близка страна и да се насладят на вкусните гозби с трахана, приготвени на място. 
По време на първия празник на траханата в Пелевун участваха над 10 майстори от България и Турция с над 30 вида трахана, триеница и местни храни. Кулинарят и професионален готвач Ивайло Иванов гости с вкусна топеница с пиле, сини сливи, лук и трахана.
Провежда се и детски работилници за работа с вълна, кулинарни демонстрации, фолклорни изпълнения и чудни преживявания.
Това е „жива храна“, богата на млечнокисели бактерии, тъй като се замесва с квас. Приготвя се лятото, когато житото е събрано и слънцето е най-силно, за да може да се изсуши добре, казват организаторите.
Теменужка Матева е агроеколог, съорганизатор на празника. Тя от малкото е на нивата, а по-късно със съпруга си, възражда някои позабравени сортове овошки - сини сливи, ябълки, череши и бадеми.
Семейство Матеви купуват къща в Ивайловградско и вече посрещат гости, за да им покажат старата традиция.
Квасът на траханата е с дива ферментация и се прави от бобови растителни култури и билки. Билките се берат рано сутрин, за да има бифидус бактерия, която ферментира. 
С готовия квас започва и втората ферментация на извличане, като се прибавя брашно от лимец. Замесва се твърдо тесто, което също ферментира, след което се претрива през сито, слага се да съхне на непряка слънчева светлина. След това готовите тестени "трохи" се съхраняват в платнени торбички на тъмно и се изпращат през зимата. 
Повече за празника, за траханата и защо я възражда, нека да чуем от Теменужка Матева.
"..ще е рано да се говори за конкретни програми, защото всичко се променя във времето...нови хора искат да дойдат, пък други не успяват да потвърдят...
Работим усилено по цялата организация. Надяваме се, да стане един още по-хубав, по-голям празник, да съберем още повече таханджии и да си стане като традиция всяка година.  
А защо празник на траханата?
"Защото смятам, че всяка новост, всъщност е добре забравено старо. Няма нищо по-хубаво и по-ценно, от това да върнем на българската трапеза подобни стари, традиционни храни". 
"Колко вида трахана бяха представени на предишния празник и  коя беше най атрактивната според вас?"
"Ами имаше гости от Турция, имахме гости от България. Най-атрактивната, за мен беше от Ямболско, която беше в течна форма. Наистина не бях виждала такава трахана. Но като цяло, тя е фермент, дали в течна или в прахообразна или в гранулеста форма, въпросът е, че тя си носи и нейните полезни качества на храна".
Точно това щях да питам, какво е уникалното при нея, знаем в момента доста набира популярност точно културата на ферментиралите храни. Може ли да кажем например какви витамини, какви микроелементи притежава, какъв е самия процес? 
"Мога само да кажа, че щамовете, полезните щамове микроорганизми в нашата храна са до 32-ащама. До 32-а, което, казвам го, за справка, че в една от пробиотичните напитки има два, а в нашата има 32-а"
 "...но все пак траханата не е родна, но откъде идва, каква е нейната история? Може би малко да кажем"

"Пътят на траханата тръгва от Персия, но така, доста корени пуща в Беломорска Тракия и допреди 20 години, всъщност, е била закуската във всяка една къща, във всяко едно домакинство. Тя полека лека е забравена, заради това, че се приготвя трудно, заради новостите, които навлизат в кулинарията. Тя полека лека е забравена, както всички стари традиционни храни, отивайки си селото, отиват и те. Разпространена е в България, Странджа, Сакар и Източни Родопи. И дотам. По всяко едно време може да се яде трахана, зависи от фантазията на кулинарката, как ще я приготви, как ще я поднесе. Ето аз моя мъж го накарах да яде трахана, като направих бонбони от трахана"

"Траханата може да бъде основно ястие, и сгъстител към друго ястие.

Въпросът е да се консумира за нейните качества, заради това, че си е най-старият пробиотик, че си има млечнокиселата бактерия в нея". 

По думите на Теменужка Матева мастършеф от ресторант със звезди Мишлен работи с нейната трахана. 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Родопският певец Фидан Меров с нова авторска песен

Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен. „Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде..

публикувано на 27.09.25 в 16:55

15 фолклорни групи се включиха в онлайн предизвикателството „Да запеем заедно“ на Дарина Славчева Славова

Тракийската певица и преподавател Дарина Славчева Славова продължава своята мисия да съхранява и популяризира българската народна песен. Само преди месец тя отправи поредното си онлайн предизвикателство „Да запеем заедно“, което този път беше насочено към певческите фолклорни групи в страната. „В предизвикателството се включиха 15 групи от различни..

публикувано на 27.09.25 в 16:10

Кръстникът на „Мистериите на Хухла“ за пътя от импровизацията до традицията

През почивните дни ивайловградското село Хухла отново стана сцена на фестивала „Мистериите на Хухла“, който се проведе за 27-и път. Двигател на инициативата е писателят и журналист Иван Бунков – родом от селото, а кръстник на фестивала е неговият приятел Пламен Димитров от издателство „Пламар“. „Случайно станах кръстник на фестивала, но Хухла ми е..

публикувано на 24.09.25 в 15:02
Четири поколения наследници се събраха на панихидата за отец Георги Стоянов

Когато си потомък на герой е важно, заставайки до гроба му да не се срамуваш и да си добър човек

Понякога един човек остава в историята на семейството не просто като роднина, а като институция. Такъв беше дядо поп Георги – не като личност от плът и кръв, а като символ. „То се говори за него с няккав признателност, с много уважение, с голяма почит“, като памет, вкоренена дълбоко в поколенията. Така започва „пътуването в спомените си“..

публикувано на 23.09.25 в 17:52

Балкански студентски пленер в Момчилград в памет на арх. Станислав Луков

От 22 до 28 септември в град Момчилград ще се проведе Петият Балкански студентски архитектурен пленер в памет на арх. Станислав Луков, който е вдъхновител на събитието. Инициативата ще се състои за първи път в България, като 12 студенти ще предлагат архитектурни идеи за Тракийското светилище в село Татул - национален паметник на културата с..

публикувано на 22.09.25 в 13:31

Откупени са повечето дървени произведения в помощ на недоносените бебета в Смолян

За ден и половина 6 780  лева събра изложбата на Руско Кюлханов, който подреди свои дървени произведения на изкуството в НЧ "Светлина 1925" в Момчиловци. Поне 70 % от артикулите са изкупени, каза за радио Кърджали авторът. Парите са събрани от откупки и дарения, а средствата са за  Неонатологията към многопрофилната болница в Смолян...

публикувано на 22.09.25 в 13:01

Красимир Премянов: Паметта за избитите тракийски жени и деца е урок за бъдещето на България

Традиционният Национален тракийски женски събор-поклонение в памет на 42 жени и деца от село Манастир, убити след гоненията през 1913 година, се проведе в крумовградското село Аврен в събота. Събитието, което съчетава възпоменание и празник, събира потомци на тракийски българи от цялата страна. Организатори са Съюзът на тракийските..

публикувано на 20.09.25 в 22:21