Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Палеоботаникът доц. Владимир Бозуков изследва вкаменена растителност отпреди 25-35 милиона години

Магнолии и палми са растели в Източните Родопи, когато са били архипелаг

6
доц. Владимир Бозуков
Снимка: Станислава Георгиева, Радио Кърджали

Следи от растения от преди 25-35 млн. години - времето на ранния олигоцен, са запазени в скалите на Източните Родопи. Тогава Родопите са били архипелаг в морето, климатът е бил тропичен, а тук са цъфтели магнолии и палми.

Доцент Владимир Бозуков от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН е палеоботаник, един от малкото в България. Той от десетилетия изследва отпечатъците в скалите на Източните Родопи, които повдигат завесата на историята. Срещаме се с него ден след експедицията му заедно със специалистите от отдел "Природа" към Регионалния исторически музей в Кърджали до едно от малко познатите находища на растителни фосили в района, което се намира до село Устрен в община Джебел.

Експедицията е повече от успешна – екипът е открил изключително добре запазени отпечатъци от растения в скалите, сред които магнолия и палма.

„Виждаме растителност, следи от растителност отпреди 25-30 милиона години, по времето на ранния олигоцен, когато Родопите са представлявали един архипелаг с много острови, с много вулканична дейност в района… Част от растителността и тук в случая става въпрос за листата, са попадат в тези слоеве от вулканска пепел. Биват погребани в нея и съответно те са дали своя отпечатък“, разказва доц. Владимир Бозуков.

Той коментира, че Източните Родопи са изключително богати на фосилна флора. Намираните находки са на възраст от около 30-35 млн. години докъм 6 млн. години, т.е. период от около 30 милиона години. Това позволява учените да направят анализ как се е развивала флората и как от палеотропична се е превърнала в съвременна умерена растителност.

„В България са над 120 фосилните находища. Най много са в Северозападна България. Те са с възраст ранен миоцен, докато в Южна България са по-разнопосочни. Има и от палеоген, и от неоген. Източните Родопи са изключително богати на палеогенски седименти,  докато в Западните Родопи се срещат и доста по-млади и съответно пък там флората е много по-близка до съвременната“, обясни доц. Бозуков.

Преди милиони години Източните Родопи са били архипелаг в морето. Климатът е бил тропичен, без температури под 0 градуса и с голяма влажност. Виреели са палми, магнолии и още много други растения.

Магнолии, лаврови растения и дъбове са растели тогава и във Вкаменената гора в Момчилградско, показват резултати от изследвания след експедиции на доц. Бозуков до мястото. Последната експедиция е от края на миналата година. Тя е финансирана от Регионалния исторически музей в Кърджали и с участието на специалистите от отдел „Природа“. Пробите все още се обработват.

„Проблемът на тези изследвания е, че в България няма специалисти по фосилна дървесина и затова прибягвам до услугите на наш колега в Румъния. Той е пенсионер вече. Притеснявам се за бъдещите изследвания, тъй като млада смяна в тази наука на Балканския полуостров не виждам“, коментира доц. Владимир Бозуков.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Ардино превръща наследството на Родопите в сцена за нов културен живот

Стартира новият проект на Община Ардино  „Минало и съвремие в сърцето на Родопите – културни мостове на Ардино“, с амбицията да допринесе за запазването и развитието на културното наследство в общината и региона. Основната цел на проекта е да подпомогне културната политика на община Ардино чрез организиране на разнообразни събития и..

публикувано на 27.11.25 в 16:25

„Ардинската Коледа“ с призив да отворим сърцата си за Бюлбюл Хасан

И тази година ардинци отварят сърцата си за благотворителност. Станалата традиционна благотворителна кампания „Ардинската Коледа“, която се провежда под патронажа на кмета на община Ардино инж. Изет Шабан, е насочена към събирането на средства за лечението на Бюлбюл Хасан.Това каза за Радио Кърджали Гюнер Шюкри от общинската..

публикувано на 26.11.25 в 17:25
Снимката е илюстративна

Жители на хасковски квартал заплашват с нов протест заради липсваща пешеходна пътека

Живущи в хасковския квартал “Бадема”  настояват за поставянето на нова пешеходна пътека и знак на  булевард “Никола Радев”. След многократни разговори с представители на Общинската администрация и компетентните органи, те стигат до решението да излязат на протест, и затварят за кратко движението по оживения булевард.  В ефира на Радио..

публикувано на 26.11.25 в 17:01

Георги Георгиев: Здравеопазването е превърнато в далавера

"Влизаме в клуба на богатите като най-бедни". Така депутатът  Георги Георгиев коментира за Радио Кърджали проектът за бюджет 2026-а. Народният представител от „Възраждане“ и член на здравната комисия  определи модела на финансиране в здравеопазването като „огромна далавера“. По думите му „Здравната каса прилича все повече на продънена каца“,..

публикувано на 26.11.25 в 14:04
Проф. Тодор Галунов:

Политическият език и бюджетът - между „постната пица“ и реалните рискове

Българските политици често използват образни сравнения, когато говорят за държавния бюджет – „постна пица“, „мазнинка“, „брашно на заем“. Т ези метафори не са случайни, а отразяват реални финансови затруднения и служат за по-достъпно обяснение на сложните процеси пред обществото, коментира в ефира на Радио Кърджали политическият анализатор проф...

публикувано на 24.11.25 в 15:00

Фотоизложба стартира кампания срещу насилието над жени в Кърджали

 Мюжгян Адем, управител на Фондация „ПУЛС“ – клон Кърджали, представи пред слушателите на Радио Кърджали старта на кампанията „16 дни на активизъм срещу насилието над жени и домашното насилие“ , която ежегодно се провежда от 25 ноември до 10 декември. Фотоизложбата ще бъде открита от 10:30 ч. в търговски комплекс „Орфей“ и показва различните..

публикувано на 24.11.25 в 10:28

Айлин Халилова: Екраните пречат на езиковото развитие и вниманието на децата

Специалистът логопед Айлин Халилова споделя, че най-често родителите търсят помощ, когато детето не говори или речта му е трудна за разбиране. В практиката ѝ най-честите причини за забавено речево развитие са прекомерното време пред екрани и липсата на активна комуникация между възрастни и дете. Екраните предлагат еднопосочна стимулация, която..

публикувано на 24.11.25 в 10:26