Нешко Нешев: Най-сладкото признание е това от родния град

На тържествената сесия на Общинския съвет – Кърджали, посветена на Деня на града, със званието „Почетен гражданин на Кърджали“ беше удостоен популярният акордеонист и композитор Нешко Нешев.

Нешев е сред най-ярките представители на съвременната народна инструментална музика. Заедно с кларнетиста Иво Папазов – Ибряма основава легендарния оркестър „Тракия“, с който представя българската музикална култура на престижни сцени по целия свят.

Творчеството му е високо оценявано и извън България – Нешев е носител на редица международни отличия, сред които награди от Финландия, САЩ и Ватикана, както и на специален медал от папа Йоан Павел II. Той е и автор на Химна на бежанците по света.

„Получавал съм много награди през годините, но тази е съвсем различна.Чувството беше страхотно!Когато чух, че ставам почетен гражданин на Кърджали, имах чувството, че съм на небесата. Най-после – признание и от моя роден град. Много хубаво, много вълнуващо!“ – сподели развълнувано акордеонистът Нешко Нешев.

На въпрос дали е трудно човек да се докаже пред родна публика, Нешев призна:

„Показвал съм се на много сцени по света – в големи държави и пред хиляди хора. Но пред родна публика е най-трудно, защото там са приятелите, близките, хората, които те познават. А и е най-топло – нашата публика винаги посреща с обич.“

Музикантът си спомни и един от повратните моменти в кариерата си – срещата с легендарния продуцент Джо Бойд:

„Беше август, страшна жега, в едно хасковско село – Ябълково. Дойде Джо Бойд – голям продуцент, за пръв път в България. Почерпихме го с хасковска бира и селски кюфтета. На другия ден в София ми каза: ‘С вас подписваме договор – ще бъдете моят любим оркестър и ще обиколите света’. И така започна всичко,“ разказва музикантът.

„От Ябълково – направо в Лондон. Свирихме в един от най-престижните джаз клубове – ‘Харолд Рекърдс’. По стените – снимки на Елла Фицджералд и на големите джазмени. А ние, едни момчета от България, слизаме по стълбите, за да свирим на същата сцена. Чувството беше невероятно.“

Той си спомня и за вълнуващ концерт във Франция:

„Свирихме в Бордо, на стадион за тенис. Преди нас излязоха ‘Джипси Кингс’. Публиката беше бурна, трябваше да я усетим, да я укротим и да я поведем. Излязохме с импровизация – нищо не беше репетирано. И когато Иво Папазов засвири, публиката стана на крака. Усещането беше магическо.“

Виртуозът не крие, че макар да е обиколил света, винаги се е връщал към родния си град:

„И съдба, и личен избор е, че се върнах в Кърджали. Корените ми са тук – и баща ми, и дядо ми бяха музиканти. Където и да съм по света, като ме питат откъде съм, гордо казвам – от България, от Кърджали.“

Нешко Нешев продължава да твори и днес:

„Работя непрекъснато – дори когато нещо не е измислено, довършено още, не мога да заспя. Мечтая да напиша пиеса за малък симфоничен оркестър. Вече имам замисъла и шапката, както се казва. Ще стане – лека-полека.“