Историческите основания са непоклатими – самото покръстване по времето на Борис става в тези територии на общото Българско отечество. Освен това Охридската патриаршия е наследница на Първото българско царство. По-късно Търновската патриаршия и Охридската архиепископия са точно в тази субординация – на майка и дъщеря, каза проф. Павлов.
Не може една църква, която е исторически по-стара от Сръбската архиепископия, да е нейна дъщеря. Самата Сръбска църква би трябвало да се смири в случая и да отстъпи на Българската. Ако Светият синод няма волята и куража да извърши такова действие, да бъде свикан Църковно-народен събор. По канон църквата-майка решава дали да даде автокефалия на дъщерната църква. Не мисля, че нашият синод е длъжен да иска разрешение от някого. Каноничното име на македонската църква е Охридска архиепископия. Иска се много дипломатичен подход, но това не означава, че някой друг трябва да реши съдбата ни. Въпросът трябва да бъде решен в интерес на православните християни у нас и в Македония. Нашият Свети синод е в дълг към обществото, подчерта проф. Павлов.
Доц. Дилян Николчев от Богословския факултет коментира казуса от канонична гледна точка. Той отбеляза, че вече има решения на Светия синод, че се конституира архиерейска комисия, която да преговаря за установяване на канонически статут на Македонската православна църква. Т.е. нашият синод не казва нищо. Преди имаше подобна комисия и горе-долу нещата се повтарят.
Доц. Николчев изрази мнение, че БПЦ на книга е автокефална, но на практика МПЦ отговаря повече на тези твърдения. В контекста на агентурното минало за каква каноничност можем да говорим?!
От една страна, е правилно да не се правят резки движения, защото такива решения не се взимат бързо. Но трябваше поне да каже, че застава зад искането на МПЦ. Има и оптимистични очаквания, които обаче не са реалистични.
Интервютата на Даниела Якова с проф. Пламен Павлов и с доц. Дилян Николчев чуйте в звуковите файлове.
