Биоземеделието и храненето с продукти, отгледани в чисти райони и чрез минимална намеса в природата е на път да се превърне в новата страст на човечеството. Изделията с емблемата „Bio” не попадат редом с останалите храни зад витрините на големите супермаркети. За тях е отредена специална търговска площ, така както способите за производство на биохрани са различни от тези в конвенционалното обработване на земята и фермерство.
Статистиката показва, че в световен мащаб през последните 10 години площите, на които се прилага биоземеделие, са се увеличили почти двойно. Мечтата на много хора е добиването на биопродукти да измести познатото ни конвенционално производство. Засега обаче цената им не е достъпна за всички потребители. Именно тя е основната причина, която прави българските био храни да остават встрани от интереса на масовия потребител. Пазарът у нас е свит и на него се реализира само 10% от родната продукция. Останалото се изнася за страни от ЕС, САЩ, Япония и др.
В България, следвайки световните тенденции, секторът на биопродуктите се разраства значително през последните години. Производителите вече са около 4 хил., а броят им расте всяка година, според данните на Българската асоциация „Бипродукти“. Земеделците се насърчават да преминават от конвенционално към биологично производство чрез програми за развитието на селските райони. Субсидиите са важни, но по-голямо значение има философията при биоземеделието, защото то щади природата, а продукцията е полезна за здравето на хората – казва Албена Симеонова, съпредседател на българската асоциация „Биопродукти“.
Биопродуктите не са застъпени у нас в обществените кухни, не присъстват в менюто на децата в детските градини и училището. Произвеждаме предимно за износ, но това не е пречка пред развитието на сектора в България. Бъдещето на малките и средните фермери е в биологичното производство. Ние сме хората, които живеем на село и помагаме за развитието на малките населени места. Биологичните производители се грижат за баланса в природата. Те са новатори в сферата на земеделието. Целта в работата ни е да поддържаме високо качество на храните, безопасност при консумацията, да пазим околната среда, а също да популяризираме ползите от нашия труд сред възможно по-голям кръг потребители.
Божидар Петков от години се занимава с биопродукти и отглежда малини в района на гр. Троян. Мястото е сред най-чистите от екологична гледна точка в страната и подходящо за биологично земеделие. Божидар Петков е председател на Асоциацията на малинопроизводителите. По думите му, макар биопродукцията да не се радва на голям интерес сред българските потребители, възможностите за печалба в сектора нарастват:
В момента има много голям интерес към нашата продукция от малини и ягоди. Изнасяме в Германия, Холандия, скандинавските страни, САЩ. Възможностите за печалба са големи, но засега достъпът до големите пазари на малообемна продукция е изключително труден. Искаме това да се подобри и да можем да предлагаме по-големи обеми българска биологична продукция. Разликата в цената между биологично производство и конвенционално не е много голяма, но за нас производителите, биоземеделието е философия и начин на живот. Ние няма да се спрем пред никакви трудности. Мен лично това ме привлича, производството на натурални продукти, с методи, които са използвали и нашите прадеди. Действително площите, на които се отглежда такава продукция, се увеличават у нас, но прави впечатление, че засега водещ е комерсиалният интерес. Разработените проекти през този програмен период са много на брой, но се надавам, че този интерес ще бъде затвърден. В противен случай стопаните и фирмите, за които на преден план е само финансовата изгода, ще отпаднат от пазара, заради липса на традиции, а и предизвикателствата пред биоземеделието са много. Ако трябва да дам съвет на начинаещите в производството, бих ги посъветвал да започнат с малки стъпки, с малки площи, да се направят всички грешки, които могат да послужат за поука. Не случайно има критичен период на ориентация от конвенционално към биологично земеделие или около 3 години. В този период се преживяват най-големите трудности. След това настъпва био равновесие в стопанството, при което нещата тръгват по естествения си път и намесата на човека вече е минимална.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..