„Интервю в утробата на кита”
- Къде беше -
питат ме -
повече от три десетилетия?
- Бях в утробата на Кита.
Всички виждате,
нарочно питате.
- Как прекара -
питат ме -
три десетилетия в търбуха му?
- И това го знаете -
комар играх
с оня комарджия... Йон библейския.
- Ама Йон излезе -
викат ми, -
теб защо те няма -
питат ме.
- Йон излезе -
господ го откупи,
а за мене дявола не даде пукнат грош.
- Страшно ли ти беше -
питат ме -
толкова десетилетия?
- Страшно беше,
скучно стана -
пушех и мълчах,
мълчах и пушех...
- А сега какво ще правиш -
питат ме -
следващото тридесетилетие?
- Аз ли?
Аз не знам,
но знам, че Кита
фасове ще плюе
три десетилетия
и ще замърсява океанската среда.
Част от „Априлското поколение” поети, Константин Павлов е уникален случай на развод по взаимно съгласие с Властта. Той остава единственият от тях, който влиза в директен и безкомпромисен конфликт с Живковия режим.
Това обяснява защо за 30 години са издадени само три негови стихосбирки. Понеже се боят от неговите думи и стихове, в малкото години, когато му разрешават да си изкарва препитанието със слово, той предпочита езика на образите. Така създава сценариите на едни от най-оригиналните и въздействащи български филми – „Спомен за близначката”, „Чуй петела!”, „Илюзия”, „Масово чудо” (забранен за прожекции), „Бяла магия”, „Памет”, „Нещо във въздуха”.
Константин Павлов не става масово чудо като други песнопойци от тази епоха, защото неговото чудо не може да бъде разбрано от масата. Несмилаем, непонятен, мрачен, дори зъл. Това внушава и партийната критика за него.
Казват „враг”, без повече да се уточнява. Като звание. Ако уточнят, може да се окаже полезна личност. Явно съм враг някому. И аз, като всеки човек, не само съм пасивен консуматор на враждебни чувства, но и аз излъчвам същото в отговор понякога, отговаря поетът.
Понеже стиховете му плашат и дразнят авторитарните вкусове на управляващите, те предпочитат просто да го зачеркнат. След първата му стихосбирка е спусната забрана, която го обрича на мълчание за 12 години. Въпреки самотата му в българската култура, в нещата, които изрича, има разтърсващи прозрения. Константин Павлов търси истинско разбиране, а не просто възхищение пред скандалната слава, пази поезията си от евтиното четене. По тази причина той не позволява неговата поезия да бъде политически употребена за целите на новата демокрация след 1989 година. Тогава излизат седем негови книги със стихове и „Избрани съчинения” в 4 тома.
„Сладката агония” на поета завършва на 75-годишна възраст. Остават стиховете му, чието мълчание тепърва ще отеква. И думите на друг поет и негов приятел до последните му дни – Румен Леонидов:
Днес спокойно можем да кажем, че Константин Павлов обнови поезията ни с лекотата на гений. Че нахлу с непозната си естетика в националното ни кино и театър, където за съжаление не намери верни на духа му тълкуватели. Затова пък далеч преди всички, които го охулиха, голямата руска поетеса Анна Ахматова бе възкликнала: „Константин Павлов? Това е най-големият български поет, когото някога съм чела!”
На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази спомените на ръководителя на техническата служба на радио София – Асен Маринов за първите години на..
Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично възпитание в едно космополитно семейство – посещава италианско училище, говори с родителите си на френски, с..
„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които..
България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. В България опозицията срещу тоталитарното управление и проявите на дисидентство станаха видими..
Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят Йордан Радичков, за когото словото и езикът са двете неща, на които дължим оцеляването си като..
Ирина от „Тютюн“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Тинка от „Момчето си отива“... Филмовите й роли са над 50 , но тя винаги е твърдяла, че нейната страст е театърът. А в света на киното и театъра има едно общо правило – истинските големи актьори са тези, които са най-естествени и земни, които не се..
На 9 февруари 1999 г. в Бенгази либийските власти задържат няколко десетки медицински работници, сред които 23-ма българи. Няколко дни по-късно повечето са освободени. В ареста остават медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, д-р Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина..