2015 г. – БНР – 80 години по-късно

Снимка: архив

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази спомените на ръководителя на техническата служба на радио София – Асен Маринов за първите години на Националното радио:

През 1938 година Радио София вече имаше добре уредена библиотека, която разполагаше с 10 000 грамофонни плочи. Сирак Скитник създаде Златен фонд, в който се съхраняваха, записани на грамофонни плочи, изпълненията на наши именити артисти и певци и интервюта с изтъкнати общественици. Създаде специални часове за селото, за детето, за учениците, съвети за домакините, предаване на новини от България на чужди езици, радиовестник, който информираше радиослушателите по различни културни и политически въпроси от чужбина. Като главен уредник на българското радиоразпръскване Сирак Скитник положи основите на радиоразпръскването и наложи да бъдат разработени системно всички текущи културни и обществени проблеми.

Освен новини, интервюта, сказки и репортажи, още от първите месеци националната радиостанция започва да създава и разпространява културно съдържание. През септември 1935 г. в програмата за първи път звучи изпълнение на „Оркестър на студиото на Радио София”. През същата есен може да се слуша в ефир и „Джаз оркестър на Радио София”. Следващата пролет се появява и формация „Струнен квартет Аврамов”. През 1937 г. Радио София създава и свой камерен оркестър с диригент Марин Големинов и детските вокални групи на Сия Янакиева и на Парашкев Хаджиев – „Детска радост”.

Това е само началото. Днес националното радио излъчва собствени предавания и новини по 10 ефирни програми, продължава да бъде най-големият български продуцент на музика, драматургия и детски предавания. БНР има и своите шест музикални състава: Симфоничен оркестър, Смесен хор, Биг бенд, Оркестър за народна музика, Детски хор и Вокална група „Радиодеца”. Развитието на дигиталните технологии в БНР позволи навлизането му в т.нар. Радио 2.0, даващо възможност от 2012 на всеки да слуша каквото иска където иска и по какъвто начин иска мултимедийните програми на Радио България на 11 езика плюс стрийминг и подкаст услугите, предлагани от радио Бинар.

Още от самото си създаване през 1935, радиото се ангажира с мисията да опази жив спомена за личности и събития от нашата и чуждата история. Сирак Скитник е човекът, който реализира идеята за създаване на Златния фонд - най-богатия звуков архив на България.

Днес в него се съхраняват над 110 000 часа записи, които разказват съвременната ни история, чрез гласовете и спомените на личности, оставили своята следа в живота на обществото ни. Рубриката „80 години в 80 седмици“, с която отбелязахме юбилея на БНР, имаше за цел да представи една макар и малка част от тях. Надяваме се, че това пътуване във времето, в което звучаха гласовете на писатели, поети, музиканти, общественици, политици, спортисти, беше интересно за всички, за които историята не е просто „пожълтели страници“, а реални хора и събития.

Последното издание на рубриката е време за благодарност – към всички наши читатели и слушатели, към колегите от Радио България – за подкрепата и помощта. И най-вече към екипа на Златен фонд за неоценимото съдействие. Благодарение на техния труд „звукът на времето“ е съхранен за следващите поколения като неотменна част от българската нова история. Това е повод и за една покана към всички, които имат възможност да допринесат за неговото обогатяване – ако притежават архивни записи- интервюта или изпълнения на бележити личности, нека ги предоставят на Златния фонд. Техния принос и подкрепа ще останат в националната звукова съкровищница, пазена от БНР. В края на 2015-та завършва осемдесетата година на Българско национално радио. Нека я изпратим с песента, с която тя започна – „Наше радио“, композирана от Стефан Димитров.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

2012 г. – Алексис Вайсенберг: „Всичко е звук”

Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично възпитание в едно космополитно семейство – посещава италианско училище, говори с родителите си на френски, с..

публикувано на 01.12.15 в 12:34

2011 г. – Незабравимият Велко Кънев

„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от хората, които оставиха малки частици от себе си във всяка своя роля”. Това са думите, с които..

публикувано на 26.11.15 в 14:37

2009 г. – Петър Слабаков: Честната дума е повече от закон

България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са   народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. В България опозицията срещу тоталитарното управление и проявите на дисидентство станаха видими..

публикувано на 10.11.15 в 12:39

2008 г. – Константин Павлов – в утробата на кита

„Интервю в утробата на кита” - Къде беше -  питат ме -  повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита.  Всички виждате,  нарочно питате. - Как прекара -  питат ме -  три десетилетия в търбуха му? - И това го знаете -  комар играх  с оня комарджия... Йон библейския. - Ама Йон излезе -..

публикувано на 03.11.15 в 12:10

2004 г. – Магьосникът от Калиманица

Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят Йордан Радичков, за когото словото и езикът са двете неща, на които дължим оцеляването си като..

публикувано на 06.10.15 в 11:08

2000 г. – Сбогом на Невена Коканова – Първата дама на българското кино

Ирина от „Тютюн“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Тинка от „Момчето си отива“... Филмовите й роли са над 50 , но тя винаги е твърдяла, че нейната страст е театърът. А в света на киното и театъра има едно общо правило – истинските големи актьори са тези, които са най-естествени и земни, които не се..

публикувано на 07.09.15 в 15:02

1999 г. – Сагата с българските медици в Либия

На 9 февруари 1999 г. в Бенгази либийските власти задържат няколко десетки медицински работници, сред които 23-ма българи. Няколко дни по-късно повечето са освободени. В ареста остават медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, д-р Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина..

публикувано на 01.09.15 в 14:19