6
За случващото се в планината, хижите и хората от Балкана не намираме повод да говорим често. Понеже те са далеч от шума на големия град, често дори забравяме за тяхното съществуване. Съдбата на старопланинската хижа „Амбарица“ „грабна“ неотдавна много хора. Алпинисти, фотографи, доброволци обединиха усилия в кампания за набиране на средства за спасяване на този „планински дом“ от разруха и разграбване. Зад инициативата да се върне предишният блясък на „перлата на Стара планина“, стои млада жена с висок дух и желание за постигане на успех въпреки трудностите.
Това е Ема Гатева, жител на планинския град Троян, отдадена на спорта, пещерното дело и планинарството.За себе си казва, че е сред хората, които разбират от това как се оцелява в природата. Домът й в Троян дори се намира на улица „Амбарица“. И понеже няма нищо случайно около нас, един ден размислила и съставила план за спасяване на едноименната хижа. Моментът бил критичен, защото вече се виждали конструктивни изменения по сградата, настъпили с годините.
За щастие, нещата потръгнали. С труд помогнали над 200 доброволци, дошли от всички краища на страната ни. Хижите са нещо, за което средства в държавата все не се намират и те се съхраняват благодарение на гражданското съзнание най-вече на туристите – казва Ема Гатева.
Удовлетворението е да си част от историята на това място. Хижа „Амбарица“ е строена през 1958 г. с помощта на много доброволци и къртовски труд. Постройката е била готова само за три месеца, като доброволците са работели денонощно на смени. Амбарица има три етажа, 14 туристически спални, голяма трапезария и библиотека. Голяма е, но понеже е на билото на планината, до нея багаж се пренася трудно. При строителството са били прекарани тонове камъни, много дървесина и други материали. Близката въжена линия не стигала до тук, но за да подпомогнат преноса, доброволците положили релсов път за вагонетка. Той може би е единственият на такова високопланинско място в страната ни. Това е било единственото решение за изкачване на материалите до върха. Сградата е с дебели каменни зидове и дълбоки основи, което подсказва, че с труд са участвали много хора. Самият архитектурен проект на „Амбарица“ е бил много добър. Личи си прецизния замисъл за удобство и естетичен вид. В помещенията всичко е облицовано с дърво и създава усещане за уют и топлина. Носи ми голямо удовлетворение, че успявам да възстановя предишния й вид и да съм част от историята на тази прекрасна хижа – казва Ема Гатева.

Професията на хижар за Ема Гатева е кауза. Работата около възстановяването на сградата и обзавеждането на планинския дом е много, но пък младата хижарка се опитва да гледа на нея като на интересно приключение. Вече е научила много за планината и нейните хора. И още за професията на хижаря от Ема Гатева:
Трябва хижарят да е всестранно развита личност и да разбира от много неща. Особено при хижите високо в планината това е важно условие. Има хижи, които са по-близо до населени места или до асфалтов път. Там винаги може да дойде майстор, за да отстрани възникнала повреда. Препятствията идват, когато мястото е труднодостъпно. Затова хижарят трябва да има познания в много области. Трябва да може сам да отстрани бързо повреда в електрическата мрежа, водопреносната система, проблем с парната инсталация или друг проблем, а те съвсем не са рядкост. Освен това, хижарите трябва добре да познават планината, за да могат добре да упътват туристите, а когато се налага да оказват и първа помощ на пострадали. Има такива ситуации, в които трябва много спешно да се реагира, дори да се спаси човешки живот. Затова професията хижар е необикновена, мога да сравня хижаря с корабокрушенец, попаднал на самотен остров, на който да оцелее въпреки несгодите и обстоятелствата. Няма ден, в който да не се възхищавам на хората, построили и поддържали хижата в по-ранните години. Това ме кара да преодолявам с надежда всички трудности. Заслужава си да възстановим и пазим направеното преди нас. Нещо повече, ще се опитаме да съживим духа, който е имала хижа „Амбарица“ – казва Ема Гатева.
Снимки: личен архив на Ема Гатева
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..