Скорошна статистика сочи, че близо 3 милиона българи живеят извън пределите на България. Емиграцията се превръща във все по-голям проблем. Много от напусналите страната българи виждат своята реализация единствено зад граница. Немалко остават с излъгани надежди, но има и добри примери. Макар да живеят в чужбина, те са активни и имат желание да помогнат страната ни да осигурява по-добри и достойни условия за живот на своите граждани. Ще ви срещнем с Румен Чолаков, успешен адвокат, завършил право и история в Кеймбридж. Той е председател на новоучредения клуб „Милениум”, обединяващ успели млади българи от цяла Европа. Нека чуем какво го мотивира да започне тази инициатива:
От 9 години живея във Великобритания и въпреки това голяма част от ежедневието ми минава в общуване с българи, разговори със семейството ми, четене на български медии. Много ми се иска, когато един българин заминава за чужбина, той да го прави от желанието да живее в друга държава, а не по принуда, че единствено там може да намери реализация. Аз имам късмета да познавам приятели, които са много дейни във Великобритания. Тръгнахме с идеята и желанието да работим за България и по някакъв начин да помогнем на страната, без непременно ние да сме там. Броят на българите в чужбина е изключително голям и може би не всички от тях ще се върнат отново в България, но смятам, че много от тях биха отделили време да допринесат с каквото могат за родината ни.
Според Румен, основната причина българите да емигрират не е толкова желанието за висока заплата, колкото отчаянието, че престъпността у нас е навсякъде и остава безнаказана. Показните акции, последвани от шумни процеси не изчистват имиджа на съдебната система, нито пък връщат доверието на гражданите в нея. Доверието в институциите се гради с години, а 25 от тях са вече история. 25 години днешните емигранти чакаха и искаха да бъдат промяната отвътре, но се сблъскаха с анархията и апатията, която цари у нас. Осъзнаха, че не могат да победят системата. Затова бяха принудени да продължат живота си навън. Далеч от дом и семейство, далеч от приятели и познати места.
Въпреки че са в чужбина, младите хора от „Милениум” пазят България в сърцето и ежедневието си и искат да са от полза за българския бизнес и управлението на страната. Стремежът им е клубът да обедини българите в чужбина, за да могат да действат заедно в защита на важни за страната ни каузи.
Макар и новосъздадени, техните цели и амбиции са впечатляващи. Ето част от тях:
На този етап сме предвидили няколко инициативи. На 22 юни в българското посолство в Лондон ще направим една голяма дискусия на тема Членството на Великобритания в Европейския съюз и по какъв начин това ще се отрази на ЕС и на българите, които живеят във Великобритания. Надявам се, че това ще е от полза преди референдума. Ние няма какво да направим по отношение на резултата, но все пак можем да осигурим информация. Втората инициатива, по която работим е нашият уебсайт, който ще пуснем в началото на юли. Той ще бъде една база данни за всичките ни членове и ще бъде като ресурс, който ние ще предоставим на българския бизнес и държавна администрация, а и на медиите за контакти с българите в чужбина, за да видим дали някои от тях не биха намерили своята реализация обратно в България. Друга наша инициатива, която ще проведем през есента е дали под формата на лекции или презентации, да се свържем с няколко български университета. Ще ги запознаем с нашия опит, с онова, което ние сме преживели в чужбина. Също така се надяваме, че в процеса на работата ни, ще можем да се свържем със спонсори и да учредим стипендии „Милениум”. Виждал съм много примери в западни държави, където дадена компания или дори правителството дава стипендия на някои от техните граждани да следват в престижни университети в чужбина или по специалност, която за тях е важна. В замяна на това, те трябва да се върнат в съответната компания или държава и да работят за период от 3 до 5 години за компанията или в държавната администрация. Смятам, че това е един чудесен пример, който трябва много повече да се развива в България.
Проблемът с признаването на дипломите на български студенти, завършили в чужбина също е тема, по която в „Милениум” работят активно. Надяват се, че след проведените срещи в Министерството на образованието, ще се работи за улесняване на процедурата по легализация на тези документи. Клубът изрази своята позиция и по темата с ограничението на българите да гласуват в чужбина. Според тях, ограничаването на правото на глас създава предпоставки за издигане на бариера между българите у нас и зад граница и призовават да не се делим на патриоти и родоотстъпници, защото това води само негативи със себе си.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..