Всяка година от картата на страната изчезва поне едно село. Само за миналата година, по данни на Националния статистически институт, броят на заличените е 164. Поголовната миграция към големите градове или зад граница, обрича още хиляди населени места на обезлюдяване. Щастливият звън на камбаната за празниците отдавна е в миналото и ако днес тя изобщо бие, то е за да отбележи, че жителите са останали с един по-малко. И сякаш за да променят тази стряскаща статистика обаче, все повече хора, уморили се от живота на бързи обороти, търсят забравени места, където времето е спряло.
Сред желаещите да загърбят стреса и шумотевицата на големия град е и куклената актриса Ирена Ненчева. Нейната инициатива „Имот под наем, без наем”, буди интереса на цели семейства към българските села и ги кара да се върнат към корените си. Какво я мотивира да го стори, чуйте сами:
Самата аз си търсех къща преди около година и половина и видях колко много пустеещи домове има в селцето, което бях харесала. Там ми хрумна да попитам някой от собствениците, които не живеят в къщата, дали биха ме пуснали да живея в нея и да я стопанисвам и без наем да се грижа за нея и за двора. Така забелязах, колко пустеещи къщи има в България и че те биха могли да се изпълнят с хора от града, желаещи да живеят на село и заедно със собствениците взаимно да са си полезни. Отношенията между собственика и наемателя са уредени с договор, в който е записано при какви условия му се предоставя имота. Наемът в повечето случаи е символичен. Най-общо може да се каже, че този, който отива да живее в къщата, трябва да се грижи за нея. А какво означава това, трябва да каже собственикът на имота.
Първоначално идеята на Ирена да свързва собственици на рушащи се къщи с желаещи да се заселят в тях, е посрещната с недоверие и дори насмешка. Скоро обаче замисълът й дава своя първи резултат. Днес, благодарение на групата във фейсбук и новосъздадения сайт, над 30 изоставени къщи в цялата страна са намерили своите нови наематели, които ги поддържат и са щастливи от това. Според Ирена, когато търсеното и предлаганото се открият, не бива да се говори за сделка, а за съвпадение на интереси. Единият притежава нещо, от което иска да се отърве или, за което не може да се грижи. Другият пък търси именно нещо подобно и за него, това е едно дългоочаквано предизвикателство. Към хората, които не вярват в инициативата, призивът е да не пречат тя да се случи, защото негативизмът е основното, което спира реализирането й.
Много от младежите приемат живота на село като скучен и твърде еднообразен. Актрисата смята, че това е така, защото техните родители и обкръжението им, са им създали такова отношение. Те са загубили сетивата да усетят истинския ритъм на живота там. Важният въпрос е „дали има добър интернет”, вместо „как да прекарам няколко часа извън виртуалната реалност”. Ако за момент оставят телефона и се заслушат, може и да чуят техния отдавна забравен смях от детството. Да си спомнят, че някога са прекарвали своите лета в къщата на баба и дядо, играейки със своите съседи от сутрин до здрач. След това може и да не поискат да си тръгнат.
Макар и на пръв поглед странна, инициативата „Имот под наем, без наем” е полезна и важна. Чрез нея много от обезлюдените села, ще получат своя шанс отново да се изпълнят с живот. Жителите им пък, ще имат кауза и стимул да я постигнат. Нужна е само малко повече вяра, желание и човещина, за да може това да се случи.
Снимки: „Имот под наем, без наем”
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..