Начало на ловния сезон – с отговорност и грижа за природата

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Представата ни за лова най-често е свързана с отнемане на живот, законно притежание на оръжие, налудничаво хоби или отживяла проява на мъжественост. За една категория българи обаче, ловът по-скоро се възприема като среща с приятели, докосване до природата, начин да забравят за грижите си, та дори и за половинките си. Затова не е случайно, че началото на ловния сезон всяка година се превръща в празник за хиляди мъже и немалко жени у нас. Откриването му тази година е в събота на 13 август.


Наред с приятните емоции, бягството от ежедневието и високия адреналин, за българските ловци да отидеш на лов означава и грижа за гората и дивеча. Ежегодно те влагат усилия и средства за изхранването на дивите животни, участват и в потушаването на пожари, които всяка година изпепеляват стотици декари гори. Всяка пролет организират и залесявания в различни райони на страната. Голяма част от горите, с които сега се гордеем, са създадени от българските ловци.

По данни на Националното ловно-рибарско сдружение в България право на лов упражняват над 120 000 души. Благодарение на тяхната природозащитна дейност дивечовите популации запазват своята численост и многообразие. Дори през последните 4-5 години при отделните видове се наблюдава определен ръст. Според председателя на управителния съвет на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” Иван Петков:

Те се движат в рамките на 4 до 10% за различните видове дивеч. Дивата свиня, която е основен обект за лов е запазила своята численост, особено в характерните за нея местообитания. Бих казал, че популацията й е изключително висока в средната част на Стара планина (около Ловеч, Троян, Севлиево и Велико Търново). Числеността на местния дребен дивеч също е в естествените си граници, което се дължи на нашата Национална програма за устойчиво развитие на дивечовите запаси, която от 11 години функционира в Националната организация. Това се отнася и за яребицата в Южна България както и за ловния фазан в Северна България. Въпреки трудните за страната ни времена, ловците дават всичко от себе си за да поддържат равновесието при основните видове дивеч.


Българските ловци не получават пари от държавата и не ползват европейски субсидии за тази цел. Въпреки това съюзът на българските ловци инвестира в природата ни близо 8 милиона лева годишно. Тези средства се влагат в разселването на колхидски и ловен фазан, яребица, кеклик и полудива патица, общо около 150 и 200 000 птици. Така че, ловът не е просто излет, след който да се  върнеш с поредния трофей, а преди всичко  отговорност към опазване на природата и  популациите.


Въпреки грижите, които полагат за това, ловците имат немалко проблеми. Един от тях е бракониерството, с което те се борят от години. В много райони се знаят дори хората, които нарушават закона, но имената им се премълчават. Държавата е абдикирала, а проверките й, дали ловците имат разрешение за лов, изглежда не са достатъчни. Друг проблем е улавянето на жив дивеч от свободните територии с капани и затварянето им в частни стопанства, където буквално се разстрелват от псевдо ловджии. Това стана повод миналата година хиляди ловци от цялата страна да блокират центъра на София с искането да бъде сложен край на това безогледно унищожаване на природата. Тази есен, те очакват промените в Закона за лова и опазване на дивеча, които парламентът ще приеме през септември най-накрая да стриктно да регламентират правото на лов. Необходима е също и по-добра охрана на дивеча, както и ясни правила при определянето на границите на ловно-стопанските райони. До есента обаче има още време, в което любителите на лова да се насладят на любимото си занимание. А ето и думите на Иван Петков, специално отправени към ловците:


Ловният сезон е пред нас със своите изненади и предизвикателства, пожелавам наслука на всички ловци. Нека да ловуваме отговорно, да спазваме законите в страната и да не допускаме нарушения по време на ловните излети. Пожелавам на българските ловци да носят в сърцата си обичта към природата ни и да работят за опазването на нейното дивечово богатство, тъй като то ни е завещано от нашите предци и вече 118 години националната организация следва техния пример и дава всичко от себе си, това богатство да остане и за поколенията след нас.

Снимки: БГНЕС и wikipedia.org



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Магията на стъклените играчки за елха

Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...

публикувано на 21.12.18 в 08:30

Куклите с български имена на Станка Козарева са приятели на децата в целия свят

Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..

публикувано на 17.12.18 в 08:20

Ева Майдел: Да бъда част от двайсетте най-влиятелни млади политици е огромно признание

Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..

публикувано на 13.12.18 в 12:07

Зората на латиното в България и „Салса докторите“

Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..

публикувано на 10.12.18 в 12:43

Липсата на млади хора обрича занаятите на изчезване

Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..

публикувано на 10.12.18 в 08:25

Благотворителна изложба на зимни и коледни пъзели White and Merry

На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..

обновено на 07.12.18 в 11:28

На Никулденската трапеза

Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост.   В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..

публикувано на 06.12.18 в 08:10