Нина Борисова за мисията си да запази родния език на българчетата в чужбина

БНР Новини
Нина Борисова (в средата) с колегите си преподаватели и децата от училището „Св. Иван Рилски” в Кеймбридж
Снимка: ivanrilskischool.com

Все повече българчета напускат страната ни – такава, за съжаление, е тъжната статистика на Министерството на образованието и науката. Данните на министерството наистина са стряскащи – само през тази година 9784 деца от първи до 12 клас са заминали с родителите си за чужбина. Това е населението на един малък град, населен само от деца и младежи. Как тези българчета и техните връстници, родени зад граница, могат да съхранят своя език и българско съзнание? Този въпрос тревожи много  от българите зад граница, които предприемат инициативи в различни градове и държави за откриване на български училища. Днес ви срещаме с Нина Борисова, с чиято помощ е създадено българското училище „Свети Иван Рилски” в Кеймбридж. То вече има две години зад гърба си и продължава да приема нови и нови ученици.

Мотивацията на детето да дойде в училището и да остане е най-големият проблем, с който Нина и екипът й се борят. Почти всяко дете, което идва, не е сигурно защо го прави. Така са му казали родителите, но то самото не е много убедено, че е длъжно да го прави, а знаем, че всяко нещо, което е задължително, бързо омръзва.

Дори да не са родени в Англия, те много бързо се адаптират към чуждата среда – отбелязва Нина Борисова. – Това се случва неусетно. Те възприемат чуждата култура и език изключително бързо и започват да я припознават като своя. За тях нашият език и култура остават чужди.

Те самите не знаят защо трябва да научат български. Въпреки че може двамата родители да са българи, като попиташ детето какъв си – то не казва аз съм българин. Като попиташ кой е родният ти език – то не казва – български, защото за тях родният език е на мястото, където те са родени.

Един от основните проблеми за българското училище в чужбина е, че са нужни адаптирани, а не просто съкратени програми за обучението по български език, а и за всички предмети. Според Нина Борисова, това се налага, защото не се знаят основните знания на децата, дали и доколко те говорят български. В този смисъл – задачата на учителя е много трудна:

Той трябва да се нагоди към нуждите на всяко едно дете – продължава Нина. – Да може да предаде материала достатъчно достъпно за всички. Защото в един и същи клас се случва да имаме деца, които говорят малко български и деца, които разбират, но им е по-лесно да отговорят на английски. Има и други, които се справят да говорят, но тепърва се учат да четат и пишат.

Много елементи в учебните програми трябва да се адаптират от преподавателите и затова им е нужна повече свобода и различни форми, които не съвпадат с българската методика. Много деца не посещават училището, което е в близост, защото то не отговаря на техните потребности. Затова учителите се опитват да синхронизират методиката на преподаване с тази в английските училища.

Снимка
Все пак трябва да имаме предвид, че методологията на преподаване в България е по-академична. В България имаме много четене, писане и времето се прекарва повече на чина. Докато в Англия всичко се преподава под формата на игра, много по интерактивно. Ако ги оставим на чина в продължение на 3-4 часа – ние сме ги загубили. Материалът трябва да се представя по начин, по който те са свикнали да учат в английското училище. Това е, което най-много ни затруднява и върху което най-много работим. Защото мотивацията ни е да събудим техния интерес, да имат желание да научат български, да опознаят нашите традиции и култура
.

В Кеймбридж Нина Борисова има голям късмет, защото екипът, с който работи, е изключително мотивиран. През тази учебна година въвеждат като задължителен предмет и изучаването на български народни танци.

Нека пожелаем успех на тях и на стотиците училища зад граница, които започват учебната година през септемврии се борят да опазят живи българския дух и самосъзнание.

Снимки: ivanrilskischool.com



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Магията на стъклените играчки за елха

Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...

публикувано на 21.12.18 в 08:30

Куклите с български имена на Станка Козарева са приятели на децата в целия свят

Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..

публикувано на 17.12.18 в 08:20

Ева Майдел: Да бъда част от двайсетте най-влиятелни млади политици е огромно признание

Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..

публикувано на 13.12.18 в 12:07

Зората на латиното в България и „Салса докторите“

Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..

публикувано на 10.12.18 в 12:43

Липсата на млади хора обрича занаятите на изчезване

Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..

публикувано на 10.12.18 в 08:25

Благотворителна изложба на зимни и коледни пъзели White and Merry

На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..

обновено на 07.12.18 в 11:28

На Никулденската трапеза

Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост.   В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..

публикувано на 06.12.18 в 08:10