Броят на емигриралите наши сънародници нараства с всяка изминала година. За съжаление сред тях са много от способните българи, които не намират реализация в родината си. Този процес продължава още от времето на тоталитаризма, когато множество будни български професионалисти, несъгласни със системата, правят всичко възможно да заминат в посока „свободния сват”. Сред тях е и д-р Георги Лазаров – един от най-добрите хирурзи на ръката в САЩ и доайен на българската общност в Балтимор. Роден в Пловдив през 1931 г., въпреки множеството пречки и натиск, на които е подложен, успява да основе в града Център по хирургия на ръката. Системата не му позволява да се развива и решава да напусне родината си. Ето какво ни разказа той за пътя си от България до Балтимор:
Пътят ми беше доста дълъг, защото минах през редица перипетии. Завърших медицина в България и специализирах ортопедия – хирургия на ръката. По това време се случи превратът в Либия, на власт дойде Кадафи и всички италиански лекари избягаха от там. България имаше нужда от валута и затова, макар да не бях партиец, ме пуснаха да отида в Бенгази като завеждащ отделението по травматология. Там работих една година, след това вместо да се прибера у дома, с моята съпруга отидохме във Франция, където за да работя по специалността си, трябваше да тръгна от нулата и да положа всички изпити по медицина. Аз бях много добър по френски език, но това щеше да отнеме няколко години. В същия момент в САЩ имаха нужда от млади лекари. Отначало започнах като стажант-лекар. След това ме приеха в престижна болница в Балтимор. Имах късмет, защото тъкмо тогава се оформяше американската група по хирургия на ръката.
Днес, след края на професионалната си кариера, д-р Лазаров се посвещава на фондацията си „Свети Георги“, чрез която реализира инициативи за опазването на българската култура и памет. Една от тях е ежегодният Международен конкурс за нова българска симфонична музика в такт 7/8, чрез който стимулира създаването на произведения с българско звучене.
През последните години фондацията му успя да издигне у нас паметници на жертвите на комунизма: на музиканта Александър Николов – Сашо Сладура, убит от комунистите в лагер край Ловеч, на големия художник Цанко Лавренов, на демократа Светослав Лучников, на журналиста Георги Марков, а също и на класния ръководител на Георги Лазаров – Камен Вичев.
Учих във френския колеж в Пловдив и мой класен наставник беше отец Камен Вичев – един извънредно интелигентен учител по философия и етика, за който си спомням с умиление. Отец Камен Вичев и учителят ми по химия бяха осъдени на смърт и екзекутирани от народната власт. Когато настъпиха промените, исках да увековеча по някакъв начин този човек, защото за жертвите на комунизма никой не казваше и дума. Тогава ме свързаха с един много способен скулптор в Пловдив – Данко Наков, с когото издигнахме паметник на отец Вичев, близо до католическата катедрала в града. Оттам нататък дружбата ни се разрасна и почти всяка година правехме по един паметник.
По думите на д-р Лазаров паметникът на Георги Марков се е родил, за да не се допусне един герой срещу комунизма да потъне в забвение.
За патриотичните и благотворителни начинания на Лазаров може да се говори дълго. Това, което можем да обобщим е, че патриотизмът и отговорността към България днес се пазят повече от сънародниците ни в чужбина, отколкото от нас. Богати българи има и в страната ни, но малцина от тях са направили толкова за българската памет и самочувствие, колкото българите зад граница.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..