Обучение на деца чрез интерактивни игри, провеждане на изнесени уроци от училищните програми, курсове по традиционни занаяти, водени от истински професионални занаятчии – това са част от дейностите, в бъдещия образователен център на Националния етнографски музей.
През 2016 година, музеят организира кампанията „Опознай традициите, за да обикнеш народа си“, с чиято помощ част от сумата вече е събрана. Необходими са още 33 хиляди лева, за да се реализира идеята за създаване на детски образователен център, в който посетителите да се запознават с националните традиции, бит и култура.
Сред първите, които помагат за осъществяването и са група млади архитекти от сдружение „Мещра“, които безвъзмездно изготвят проекта. Ремонтът и преустройството ще започнат веднага, щом бъде получено разрешение от Националния институт за недвижимо културно наследство и се съберат нужните средства. Образователният център ще се намира в Княжеския дворец на площад „Александър Батенберг“ в столицата и ще се състои от няколко зали.
Всяка от тях ще си има име – „Малък змей“, „Кукер“ и „Самодива“. Архитект Ирина Аргирова от проектантския екип разказва:
В „Малък змей“ идеята е да бъдат най-малките деца и мебелите да бъдат пригодени за тях. Трябва да има повече меки мебели за сядане. В единия кът ще има малка сцена, на която децата ще участват активно. Ще се играят български народни приказки. За това имаме подкрепата и на един сценограф – Мария Койчева и нейните студенти. Помещението „Самодива“ е кръстено така, защото ще има кът, в който ще се приготвят обредни хлябове и традиционни ястия. Ще има фурна и всичко нужно за едно такова занятие. Към него има гардеробна и складова част. Всички стаи са свързани помежду си и същевременно има достъп до всяка поотделно. Третото помещение е кръстено „Кукер“ и ще бъде пригодено за по-големи хора – младежи, ученици, възрастни. Там може да се случват смесени занятия между родители и деца. Предвиждаме да има традиционно грънчарско колело. Ще има проектор за презентации и лекции, а масите в помещението могат да бъдат пригодени за макетиране и настолни игри. До това помещение ще има достъп и от княжеската градина, затова там при хубаво време могат да се правят различни инициативи на открито.
Ирина Аргирова е част от сдружението „Мещра“, чиито усилия са насочени към опазването на културното и природно наследство на България. Въпреки че е създадено скоро – в края на 2015 година, младите архитекти вече са реализирали няколко проекта в Етъра, село Долен и в Странджа. Името „Мещра“ не е избрано случайно. То означава майстор и по този начин се прави връзка със старите майстори, които са построили специфичните български каменни къщи, емблема на страната ни.
В новия център на Етнографския музей ще има възможност предприемачи в туризма и други сфери на местните икономики у нас да получават консултации. Повече за това научаваме от експерта на Института по етнология и фолклористика към БАН Петър Кърджилов:
Когато дойдат хора, които имат запитвания и намерения за развитие на определен бизнес, предимно дребен и среден, експерти от института ще подготвят презентация, в която ще разкажат за възможностите. Това ще бъде един център за изследване на риска - тоест дали по начина, по който има намерения да се случи един бизнес, той би бил успешен, безвреден за местната общност и природа .И дали би бил в синхрон с традициите на тази общност, които до голяма степен вече се забравят.
Да се надяваме, че тези традиции ще бъдат спасени от забрава благодарение на този нов център и на всички хора, които милеят за националното наследство и традиции. За реализацията му можем да помогнем и ние с дарение от 1 лев с SMS „DMS MUZEY“ на номер 17 777.
Снимки: iefem.bas.bgЕдин от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..