Един млад български лекар спасява живота на десетгодишно момиченце с иновативен метод и бива признат от гилдията в целия свят. Той и тя носят еднакви имена и сякаш съдбата ги събира в най-съдбоносния момент.
Когато идва в болницата, Станимира трудно движи крайниците си, почти не продумва и има проблеми с очите заради вътречерепно налягане. Момиченцето страда от изключително тежка форма на хидроцефалия (артериовенозна малформация, която променя кръвопотока в мозъка и той загива) и лекарите не й предричат шанс за дълъг живот. Налага се спешна операция. Тогава д-р Станимир Сираков прониква до мозъка на детето през артерия на крака, предотвратявайки по този начин класическото отваряне на черепа.
Тази интервенция е изключителна заради сложността на малформациите – много редки и с толкова комплексна анатомична структура – разказва д-р Станимир Сираков. – Шансовете на детето бяха крайно лоши и без нашата намеса го очакваха може би месеци до фаталния изход. А в момента то се възстановява и се надяваме, че ще води нормален живот. По света има доста регистрирани опити да бъде извършена подобна операция, но ние сме едва вторите, които са успели.
Заради изключителното си постижение 33-годишният лекар съвсем наскоро получи т. нар. медицински Оскар – National Medical Awards.
Не знам какви врати ще ми отвори тази награда, но методът получи по-голяма популяризация и стана всеизвестно, че вече и у нас могат да се правят подобни процедури и операции – коментира лекарят. – Може би това е най-големият плюс. Освен това е приятно чувството да бъдеш оценен и познат сред колегите в България.“
Докато стигне до задаването на световни стандарти в извършването на високоспециализирани мозъчни операции, д-р Станимир Сираков специализира в различни клиники в Европа. Най-много се задържа при прочутия интервенционален рентгенолог проф. Петър Боснякович в Ниш и при доайена на интервенционалната неврорентгенология проф. Жак Море в Париж. Признава, че в областта на своите специалности – образна диагностика и интервенционалната неврорентгенология, медицинската наука у нас все още не е на ниво. Ако искаме да сме в крак с действителността, неизбежно е да се обучим навън, категоричен е той.
За мен нямаше алтернатива тук и трябваше да отида в чужбина, ако исках да се занимавам с моята специалност – продължава д-р Станимир Сираков. – Първо трябваше да се научим навън, за да започнем да практикуваме в България. Преди месец успяхме да направим референтен център за мозъчно-съдови заболявания в болница “Св. Иван Рилски” и моята цел в момента е да го развием максимално, за да може българските пациенти да получават същото лечение и грижи като в чужбина.
Въпреки че получава десетки предложения за работа в престижни европейски и американски клиники, младият лекар твърдо отстоява решението си да остане в България.
Смятам, че по-приятно и удовлетворяващо е да се докажеш на място, в което нещо не е развито и ти да го направиш, отколкото да отидеш някъде, където вече всичко е уредено и работи – просто да влезеш в тази структура и да станеш част от нея – смята д-р Станимир Сираков. – Ние винаги работим в екип и цялото отделение сме млади и мотивирани лекари, които въвеждат и развиват в нашата си специалност методи и технологии в името на българския пациент.
Израсъл в Кърджали с болничните разкази на своя баща-анестезиолог, д-р Станимир Сираков от дете знаел какъв ще стане като голям и днес казва, че без подкрепата му не би постигнал същите успехи. От няколко месеца лекарят се радва на малкия си син, заради когото вкъщи е щастливо и забавно. И нищо чудно и той да предаде семейната традиция, стига да успее така вдъхновено да разказва за работата си в болницата, както своя баща.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..