9
Успешен човек е онзи, който намери своето призвание, и то съжителства в щастлива хармония с личния му живот. Такъв успешен човек е Ивана Кълвачева, която със снимките си закачливо намигва на хората и изписва на лицата им усмивки, дори в най-навъсения ден. През 2001 г. Ивана заминава със съпруга си за САЩ. После се мести в Париж, където живее и днес. Животът в чужбина започва от нулата. Той я научава на много неща, включително на това:
Че трябва да разчиташ само на себе си и на най-близките си, и че човек може да се справи с всякакви положения.
Ивана с любопитство опознава света, но България за нея – това е младостта и детството, и винаги с удоволствие се връща у дома. Отбелязва, че страната бавно се променя към по-добро, но има още какво да се желае:
Виждам, че културният живот се развива. Има много концерти, театрални представления… Но това, което липсва, е уважението към институциите, толерантност у хората към чуждото, въпреки че сме отворени, че сме в европейската общност. В САЩ и Париж (не мога да говоря за цяла Франция) има всякакви култури и аз съм свикнала, на мен това не ми прави впечатление. Но забелязвам, че все още има много хора в България, които имат негативно отношение към различните. Разбира се, това не се отнася за всички, тъй като има и много космополитни българи.
В динамичния начин на живот Ивана намира своя формула за приспособяване към ежедневието, когато се мести в поредната държава:
Идвайки в България, или отивайки в САЩ или Франция, живея така, все едно никъде другаде не съм живяла. Влизам в средата, в която съм, и се старая да виждам само хубавото. Това е моят начин на самосъхранение, защото по природа съм много носталгичен човек.

Хуморът, иронията, различният поглед към нещата са тези, които ни помагат по-лесно да се справяме с проблемите си, а и ни предпазват сами да не си ги създаваме. И именно хуморът, иронията и различният поглед към нещата правят снимките на Ивана толкова нейни, неповторими и привлекателни. В България тя работи като манекенка, обожава сцената и светлините на прожекторите, работата пред фотообектива. После открива, че и зад обектива е не по-малко интересно. Тя хваща фотоапарата преди двайсетина години и повече не се разделя с него. Успява да предаде в снимките си усещането за сценичност, въпреки че, както признава: Ние с обектите се срещаме. Аз вървя, нещо ми хваща окото, спирам и снимам. И допълва:
Аз не се задълбочавам технически във фотографията. По-скоро документирам това, което виждам. Посланието ми е да забелязваме детайлите. Случвало ми се е приятели французи, които от десетилетия живеят в Париж, да ме питат: „Къде намери това“? А аз им казвам: „Тук, в квартала“. Животът ни е толкова забързан, а ние – вглъбени в проблемите, че не виждаме какво става около нас – детайлите, красотата. Ставаш сутрин, тъжно ти е, студено ти е. И изведнъж виждаш, например, някаква сграда, която не е нещо особено, но е осветена в подходящ ъгъл. Тези дребни неща могат да ни извадят от ежедневните проблеми.

Понякога Ивана прекрачва границите на фотографията и тогава от снимките се раждат кратки провокативни истории, които тя пише в десетина реда и публикува в блога си:
Винаги съм гледала хората с интерес. В автобуса, или когато в светлините на прозорците виждам, какво се случва в различните апартаменти. Представям си, какво е станало между тези хора, как живеят. Историите ми се раждат, когато преглеждам отново някои снимки. Замислям се, как би могла да се развие ситуацията, хваната с обектива. Например, една снимка на витрина с три манекена-деца. Едното е нормално, с главичка, ръчички, краченца. Другото няма главичка, но има ръчички. Третото има врат, но няма ръчички. Не знам, защо така са ги сложили. Но, в крайна сметка, не съдя глупостта на аранжора, а виждам хумора. Представете си, ако се раждахме така – първо тялото, а после чакахме да се оформят главата, ръцете, краката… И ето тук, едното дете вече се е оформило, скучно му е и чака да се появят главите на другите, за да има с кого да си приказва.
С галерията от снимки на Ивана Кълвачева се надяваме да вдигнем градуса и на вашето настроение! Не забравяйте да се вглеждате в детайлите, приятели! Често най-неочакваните неща и ходове, както и хуморът, са тези, които разплитат най-сложните житейски възли!
Снимки: личен архивЕдин от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..