Пенка Апостолова емигрира в Канада през 1990 г. не по своя инициатива, а след съпруга си. По онова време – след падането на режима на Тодор Живков, страната прохожда по пътя на демокрацията в силно турбулентна среда. Съпругът на Пенка е убеден, че трябва да търси реализацията си в чужбина и заминава по отъпкания по онова време път – за Куба със спирка в Канада. Днес, след 27 години живот в Монреал, Пенка се чувства успешно интегрирана в канадското общество. Не съжалява за решението си, но и с интерес следи чрез интернет живота в родината. Споделя, че в Канада има голяма и задружна българска диаспора, която поддържа жива връзката с родината: издава свои вестници на български, организира турнета на български артисти в Монреал, Торонто и САЩ. Това е прекрасен начин да се събира българската общност, да видим нещо, което идва директно от България, споделя Пенка. Лесно ли се интегрират българите в канадското общество?
Има голяма разлика между българската емиграция от 90-те години на ХХ век и тази, от последното десетилетие, – обяснява Пенка. – Когато идвахме ние – първата голяма вълна от България, въобще не бяхме подготвени за емиграцията. Повечето от нас не знаеха езици. Нямахме идея как работи системата тук. Имахме само теоретична подготовка – от филмите. Нямахме и право да започваме работа веднага, защото тогава, за да останеш в Канада, трябваше да искаш политическо убежище. Днешната емиграция е много по-подготвена. Хората, които идват, говорят езици. Имат приготвени документи, дипломи. Могат буквално като пристигнат да започнат работа някъде. Моят случай беше по-различен. Не съм подавала молба за политическо убежище. Фактът, че мога да играя шах, ми помогна да ползвам статут за хора, които могат да допринесат за развитието на страната в различни области.
Може да се каже, че в Канада Пенка преоткрива себе си:
В България винаги съм играла шах. В Монреал започнах да уча шиацу масаж. В шиацу се практикуват меридианни упражнения. Моята учителка ми каза, че е добра идея да се насоча към преподаването на такива упражнения, тъй като съм много атлетична. Това ми отвори пътя към йогата и аз станах инструктор по йога. Но шахът е моята страст. Започнах да мисля, как мога да направя така, че да съчетая всичко, което съм научила досега. Седнах с идеята да направя детска програма за шах. Йогата беше отделно, не мислех за детски класове. Започнах да пиша представянето на моята работа: „Йогата идва от Индия… Шахът идва от Индия… Помага да се съсредоточим, да опознаем себе си…“. Тогава си дадох сметка, че тези две дейности са физическият и менталният аспект на едно и също нещо и идват от едно и също място. Така събрах йогата и шаха заедно и създадох уникална програма – йога и шах за деца, която до ден-днешен успешно работи.

В програмата се включват деца още от 5-годишна възраст. Според Пенка, колкото по-рано се научи да играе шах едно дете, толкова по-добре. Шахът помага на децата да развият различен начин на мислене, да се справят по-добре в училище. Учи ги да взимат правилни решения в живота, да предвиждат ходове напред. От друга страна, децата са по природа гъвкави, но с възрастта постепенно губят гъвкавостта си.
По системата на Пенка децата съчетават в рамките на едно занятие йогата и шаха в зависимост от настройката си. Ако групата е прекалено активна, за да се съсредоточат децата, занятията започват с йога, като изпълняват например пози на различни животни, а след това преминават към шаха. Или обратното. Преподавателят адаптира заниманията според емоционалния заряд на групата, за да бъде времето, прекарано заедно, максимално полезно и приятно. И всичко това гарнирано с невероятния ентусиазъм и широката, топла усмивка на Пенка Апостолова.
Снимки: личен архив
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..