Животът далеч от шума на големия град е все по-привлекателен за младите хора. Забързаното всекидневие и негативната енергия, която се крие в бетонната джунгла, ги изтощават и те търсят своя нов дом сред природата. Фотографът Иво Данчев е от онези хора, които не се задържат дълго на едно място и, макар да е израснал в столицата, винаги е търсил начин да бъде извън нея. Затова той не мислил много и при първия удобен случай избира да заживее на село, въпреки трудностите, с които се сблъсква:
Решението да се преместя чакаше точния момент, който дойде преди две години. Село Добростан избрах след много обиколки из цялата страна. Първо започнах от покрайнините на София, но скоро се оказа, че там имотите са твърде скъпи за моите спестявания. В крайна сметка отидох в Добростан, където съм бил много пъти и преди, защото работех като планински водач дълги години. Попаднах на обява в интернет за къща в планинското селце и отидох да я видя. Открих каква страхотна гледка има оттам, защото дори и да звучи забавно, за мен тя е от решаващо значение.
Къщата всъщност се оказва една стара плевня, която фотографът иска да превърне в студио, където да работи. Засега има единствено разрешение за строеж, но и много ентусиазъм, че създава нещо свое. За човек, който никога не е живял извън града, това е истинско приключение. Интересен факт е, че имотът се намира на улица „Свобода“. Той казва, че там се чувства истински свободен, защото е сбъднал мечтата си. Наскоро научава, че родът му има над 200 годишна история, която започва именно от Добростан. По-късно предците му се заселват в близкия Асеновград. Иво открива своя дом в съседното село Горнослав, където среща и жена си. Там двамата отглеждат и своята дъщеря Мария. Денят за тях започва рано, често още от изгрев. Наред с домакинството, те винаги намират време за разходка или преход в планината. Любимото им време е вечер, когато се събират пред камината, четат книга, разказват приказки или гледат някой филм.
Ще добавим, че Иво завършва педагогика на изобразителното изкуство в Софийския университет, а фотографията е негово хоби. След всяко свое пътуване се връща с куп снимки, част от които изпраща за участие в различни конкурси. Така след време, талантът му е забелязан от екипа на списание National Geographic. Предлагат му да работи за българското издание, а след няколко години Иво става негов артистичен директор. Днес продължава да изпраща снимки за списанието, но вече работи на свободна практика. Близките и приятелите му трудно приемат избора му да живее на село, но го подкрепят. Наскоро родителите му купуват апартамент в Асеновград и се местят там, за да са по-близо до сина си и да помагат за отглеждането на детето. Приятелите им пък идват на гости и може би скоро някой ще последва примера им и също ще закупи свой имот наоколо. А защо не и да разкажат на свои близки и така от уста на уста районът да стане по-разпознаваем. Ако това се случи и на други места в страната, би намалило обезлюдяването на малките населени места, което придобива все по-застрашителни размери у нас.
Снимки: личен архив
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..