Странджанската боровинка – древен плод от епохата на терциера

Години наред лесничеи, горски служители и природолюбители преброждат Странджа, търсейки следите към изчезнал храст. Тъмносините му капки, криещи се зад гъстата планинска зеленина, обаче остават скрити множество десетилетия, преди да се “покажат” в началото на 90-те. 

През 1993 г. инж. Дико Патронов случайно се натъква на храст с непознати листа, който го отвежда към истинска гора с боровинки в защитената вече местност “Руденово”. Оказва се, че малкият плод, смятан от половин век за изчезнал, необезпокоявано виреел в най-труднодостъпните места в Странджа. Развълнуван от това откритие, някогашният директор на бургаската дирекция по горите посвещава книга на странджанската боровинка – архаично наследство от епохата на терциера и вписана днес в Червената книга на застрашените растителни и животински видове. В ”Странджанската боровинка в природен парк “Странджа” той посочва и туристически маршрут как да стигнем до нейното находище.

Боровинката в странджанската растителност беше почти забравена, защото се среща много рядко – на съвсем закътани места в дълбоките влажни долчини

Плодът има същите хранителни и лечебни свойства като черната боровинка в Родопите (укрепва имунната система, полезен е за очите и успокоява стомашно-чревния тракт), но за разлика от родопското малко храстче, достига до три метра височина. През м. г. находищата със странджанска боровинка бяха обявени за защитени и в тях беше забранена сечта.

За съжаление, и нашата планина не е защитена от незаконна и контрабандна сеч – казва Дико Патронов. През м. г. бяха установени обширни територии, изсечени незаконно под формата на почистване на пасища, и бяха предадени на прокуратурата. Изсечени бяха 3-4 хил. куб. м. дървесина и бяха отворени голи площи върху стотици декари. Безнаказаността всъщност позволява да се случват такива неща и то в защитени територии – а какво остава извън тях, където някои смятат, че могат безнаказано да секат в горите.

Природният парк “Странджа”, който неотдавна отбеляза 23-та си годишнина, е изключително богат на ценни растителни видове – странджанска зеленика, странджанска боровинка, колхидски джел, пухесто горенче, тис, пирен, мушмула. Той разполага с 5 резервата и 18 защитени местности. Неприкосновеният статут на една от тях – биосферният резерват “Узунбуджак”, обаче така и не я защити от сечи заради новата ограда по българо-турската граница.

Много просеки бяха променени, получиха се широки пространства, а това означава екологичен проблем – отсушаване на изсечените места и на реките, които са особено важни, тъй като поддържат влажния въздух, необходим на растителността – обяснява Дико Патронов. Вместо да се минава през резервата “Узунбуджак”, можеше на много места да се мине по старата мрежа, която е направена така, че да избягва дълбоките и влажни долове. Обилните валежи, които падат в Странджа, вече разрушиха новата мрежа на много места и ще продължат да я рушат. Още повече, че тя не върви по самата граница и когато навлезе в долината на Резовска река, вече беше издърпана от сушата и на места достигна няколко километра навътре в българската територия. Но ако беше минала по старата гранична мрежа, нямаше да има толкова поразии и щеше да бъде по-лесна за обслужване, а не както е сега в тези долове, където се руши, твърди инж. Дико Патронов.